- Добре съм. Тук съм.
- О, слава богу! - Отново го прегърнах през кръста и той ме притисна към себе си. - Гладен ли си? Искаш ли нещо за пиене?
-Да.
Понечих да се отдръпна, за да му донеса нещо, ала Крисчън не ме пусна. Пъхна дланта ми под мишницата си и подаде ръка на Хосе.
- Добър вечер, господин Грей.
- Викай ми Крисчън.
- Добре дошъл, Крисчън. Радвам се, че си добре... и... ъъъ... благодаря, че ми позволи да пренощувам у вас.
- Няма проблем. - Крисчън присви очи, но вниманието му привлече госпожа Джоунс, която изведнъж се появи до него. И едва сега видях, че икономката не е спретната както обикновено. Досега не го бях забелязала. Косата й беше разпусната и носеше светлосив клин и огромен сив блузон с логото на баскетболния отбор на Вашингтонския щатски университет, в който изглеждаше съвсем дребничка и много по-млада.
- Искате ли да ви донеса нещо, господин Грей? - Тя избърса очите си с книжна кърпичка.
Крисчън й се усмихна нежно.
- Една бира, ако обичаш, Гейл, будвар, и нещо за хапване.
- Аз ще ти донеса. - Исках да направя нещо за мъжа на живота ми.
- Не. Остани при мен - тихо каза той и ме притисна към себе си още по-силно.
Останалите от семейството му се приближиха към нас, както и Итън и Кейт. Крисчън стисна ръката на Итън и млясна Кейт по бузата. Госпожа Джоунс се върна с бутилка бира и чаша. Той взе бирата, но поклати глава към чашата. Икономката се усмихна и се върна в кухнята.
- Изненадан съм, че не искаш нещо по-силно - отбеляза Елиът.
- Е, какво ти се случи, по дяволите? Аз научих, когато татко ми се обади, за да ми съобщи, че хеликоптерът ти изчезнал.
- Хайде да седнем и ще ви разкажа. - Крисчън ме притегли към дивана и всички се настаниха, отправили погледи към него. Той отпи голяма глътка бира, после забеляза застаналия на прага Тейлър и му кимна. Тейлър му кимна в отговор.
- Как е дъщеря ти?
- Сега е добре. Фалшива тревога, сър.
- Добре - усмихна се Крисчън.
Дъщеря му ли? Какво й беше на дъщерята на Тейлър?
- Радвам се, че се върнахте, сър. Имате ли нужда от мен?
- Трябва да приберем хеликоптера.
- Сега ли? Или може и утре сутрин?
- По-скоро утре сутрин, Тейлър.
- Добре, господин Грей. Нещо друго, сър?
Крисчън поклати глава и повдигна бутилката към него. Тейлър му отправи една от редките си усмивки - по-редки дори от тези на Крисчън, струва ми се - и се оттегли, навярно в кабинета или стаята си.
- Та какво стана, Крисчън? - подкани го Карик.
И Крисчън ни разказа. С Рос, неговата заместничка, летели с хеликоптера по работа, свързана с някакво спонсорство за Вашингтонския щатски университет във Ванкувър. Почти не го слушах, толкова бях замаяна. Просто го държах за ръка и зяпах поддържаните му нокти, дългите му пръсти, бръчките по кокалчетата му, часовника на китката му - омега с три малки циферблата. Гледах и красивия му профил, докато той продължаваше разказа си.
- Рос никога не беше виждала връх Сейнт Хелънс, затова на връщане заобиколихме оттам. Преди известно време бях чул, че са вдигнали временната забрана за полети, и исках да хвърля един поглед. И добре че го направихме. Летяхме ниско, на шей-сетина метра над земята, когато датчиците на таблото замигаха. Имахме пожар в опашката - не ми оставаше друг избор, освен да изключа цялата електроника и да кацна. - Крисчън поклати глава. - Приземих се до Сребърното езеро, изкарах Рос и успях да угася огъня.
- Пожар значи? И в двата двигателя? - ужаси се Карик.
-Да.
- Мамка му! Но аз си мислех...
- Знам - прекъсна го Крисчън. - Страхотен късмет, че летях толкова ниско.
Потреперих. Той пусна ръката ми, прегърна ме и попита:
- Студено ли ти е?
Поклатих глава.
- Как угаси пожара? - попита Кейт, влизайки в режим на разследваща журналистка. Божичко, понякога задаваше много точни въпроси.
- С пожарогасител. Длъжни сме да имаме, по закон - спокойно отвърна Крисчън.
В ума ми изскочиха едни негови думи: „Всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана“.
- Защо не се обади или не използва радиостанцията? - попита Грейс.
Крисчън поклати глава.
- Електрониката беше изключена, съответно и радиостанцията. Не исках да рискувам да я включа заради пожара. Джипи-есът на моето блакбери обаче работеше и успяхме да стигнем до най-близкия път. Отне ни четири часа. Рос изоставаше. - Той неодобрително стисна устни. - Джиесемите ни нямаха сигнал. В Гифърд няма покритие. Батерията на Рос падна първа. Моята свърши по пътя.