Напрегнах се и Крисчън ме притегли в скута си.
- И как се прибрахте в Сиатъл? - попита Грейс, като леко примига при вида на двама ни, несъмнено. Изчервих се.
- На автостоп. Имахме общо шестстотин долара и мислехме, че ще трябва да платим на някого да ни докара, но един шофьор на камион спря и се съгласи да ни качи. Отказа да вземе пари и дори раздели обяда си с нас. - Той поклати слисано глава. - Отне ни цяла вечност. А и той нямаше джиесем - странно, но факт. -Крисчън млъкна и погледна семейството си.
- А че ние ще се тревожим? - иронично рече Грейс. - О, Крисчън! За малко да се побъркаме!
- Даваха те по новините, брат ми.
- Досетих се по фоторепортерите отпред. Извинявай, мамо, трябваше да помоля шофьора да спре и да телефонирам. Но бързах да се прибера. - И хвърли поглед към Хосе.
„А, така значи, защото Хосе ще нощува тук“. Тази мисъл ме накара да се намръщя. Божичко, всички тези тревоги...
Грейс поклати глава.
- Радвам се, че се връщаш цял и невредим, скъпи.
Започвах да се отпускам и опрях главата си на гърдите му.
Миришеше на природа, малко на пот и на душ гел - на Крисчън, най-любимата миризма на света. По лицето ми пак потекоха сълзи, този път от благодарност.
- И двата двигателя ли? - намръщено повтори Карик.
- Иди го разбери. - Крисчън сви рамене и ме погали по гърба.
- Ей - прошепна, постави пръсти под брадичката ми и повдигна главата ми. - Стига си плакала.
Избърсах си носа с опакото на дланта по възможно най-не-пристойния за една дама начин.
- Стига си изчезвал. - Подсмръкнах и той се ухили.
- Електрическа повреда... странно, нали? - не преставаше Карик.
- Да, и на мен ми хрумна, татко. Но в момента искам просто да си легна. Утре ще мисля за всичко това.
- Значи медиите знаят, че прочутият Крисчън Грей е открит жив и здрав, така ли? - попита Кейт.
- Да. Андреа и хората от моя пиар отдел ще се оправят с пресата. Рос трябваше да й се обади, след като я оставихме у тях.
- Да, Андреа ми позвъни, за да ми съобщи, че си жив - каза баща му.
- Трябва да й дам повишение на тази жена. Макар вече да е доста късно - отвърна Крисчън.
- Това май беше намек, дами и господа, че моят скъп брат трябва да си ляга - иронично каза Елиът. Крисчън му направи физиономия.
- Кари, синът ми е в безопасност. Вече можеш да ме отведеш вкъщи.
„Кари?“ Грейс гледаше мъжа си с обожание.
- Да. Мисля, че няма да е зле и ние да си легнем - усмихна й се Карик.
- Останете - предложи им Крисчън.
Не, миличък, искам да се прибирам. Вече съм спокойна, след като знам, че ти няма нищо.
Той неохотно ме пусна на дивана и се изправи. Грейс го прегърна пак, притисна глава към гърдите му и доволно затвори очи. Той обви ръце около нея.
- Страшно се бях притеснила, скъпи - прошепна майка му.
- Добре съм, мамо.
Тя се отдръпна и напрегнато се вгледа в него.
- Да. Така ми се струва - бавно отвърна Грейс, погледна към мен и се усмихна. Изчервих се.
Изпратихме Карик и Грейс до фоайето. Зад мен Мия и Итън разпалено си шушукаха нещо, но не чувах какво.
Мия срамежливо се усмихваше на Итън, който я зяпаше и клатеше глава. Изведнъж тя скръсти ръце, врътна се и му обърна гръб. Явно ядосан, той заразтрива челото си с ръка.
- Мамо, татко, изчакайте ме - нацупено извика Мия. Сигурно и тя беше непостоянна като брат си.
Кейт силно ме прегърна.
- Виждам, че тук са станали някои адски сериозни промени, докато аз съм тънела в блажено неведение на Барбадос. Вие двамата явно сте луди един по друг. Радвам се, че с него всичко е наред. И не само за него, Ана - и за теб.
- Благодаря, Кейт.
- Да. Кой да знае, че ще открием любовта едновременно? - Тя се ухили. Леле-мале. Признаваше го!
- С братя! - изкисках се аз.
- Някой ден може да станем етърви - пошегува се Кейт.
Напрегнах се, после мислено се изритах по задника, когато тя
се отдръпна и ме измери с поглед, сякаш ме питаше какво крия.
Изчервих се. По дяволите, трябваше ли да й кажа, че ми е предложил?
- Хайде, бебчо - повика я от асансьора Елиът.
- Хайде да си поговорим утре, Ана. Сигурно си уморена до смърт.
Бях спасена.
- Естествено. Ти също, Кейт - днес си изминала страшно много път.
Прегърнахме се още веднъж и двамата с Елиът последваха семейство Грей в асансьора. Итън стисна ръката на Крисчън и ме прегърна приятелски. Изглеждаше разсеян, но се качи при другите и вратата се затвори.
Когато се върнахме от фоайето, Хосе чакаше в коридора.
- Вижте, аз ще се оттеглям... ще ви оставя да си почивате -каза той.