- Още ли има? - смая се той и на лицето му се разля умопомрачителна усмивка.
- О, да, господин Грей, обаче ще трябва да изчакате.
Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна.
В стаята нахлуваше светлина. Осем часът. Крисчън никога не спеше до толкова късно. Легнах по гръб и оставих силно разтуптяното си сърце да се успокои. Откъде тази тревога? Може би вследствие от снощи?
Обърнах се и го погледнах. Той беше тук. Жив и здрав. Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми.
В съня си изглеждаше много по-млад, но... усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих. Ооо... какво щеше да прави днес? Сигурно трябваше да започна, като му поднеса закуска в леглото. Пък и Хосе може още да беше тук.
Заварих го на бара, ядеше мюсли. Изчервих се, когато го видях. Той знаеше, че съм прекарала нощта с Крисчън. Защо изведнъж изпитах толкова силен срам? Нито бях гола, нито нещо друго. Бях по дългия си до пода копринен пеньоар.
- Добро утро, Хосе.
- Ей, Ана! - Лицето му грейна, беше искрено зарадван да ме види. В изражението му нямаше и следа от насмешка или укор.
- Добре ли спа? — попитах го.
- Да. Страхотна гледка се разкрива от горе.
- Да. Невероятно е. - Също като собственика на този апартамент. - Искаш ли истинска мъжка закуска? - подразних го.
- С удоволствие.
- Днес Крисчън има рожден ден — ще му поднеса закуска в леглото.
- Буден ли е?
- Не, мисля, че е капнал от снощи. - Бързо извърнах глава и се насочих към хладилника, за да не види, че съм се изчервила. „Божичко, та това е Хосе!“ Когато извадих яйцата и бекона от хладилника, той подметна:
- Наистина го харесваш, а?
Свих устни.
- Аз го обичам, Хосе.
Той се ококори за миг, после отново се усмихна.
- Как няма да го обичаш? - И махна с ръка към дневната.
Намръщих се.
- Много ти благодаря!
- Ей, Ана, майтап бе.
Хмм... винаги ли щяха да ме обвиняват в това? Че се омъжвам за Крисчън заради парите му?
- Сериозно, майтапя се. Ти никога не си била такова момиче.
- Искаш ли омлет? - попитах го, за да сменя темата. Не ми се караше с него.
- Естествено.
- И за мен - каза влезлият в дневната Крисчън. Мамка му, носеше само долнище на пижама, което му висеше адски секси на хълбоците. - Здрасти, Хосе.
- Здрасти, Крисчън - отвърна Хосе.
Крисчън се обърна към мен и се подсмихна на зяпването ми. Правеше го нарочно. Присвих очи, като отчаяно се опитвах да възвърна равновесието си. Изражението на Крисчън едва забележимо се промени. Знаеше, че знам какво е намислил, но не му пукаше.
- Канех се да ти донеса закуска в леглото.
Той се приближи, прегърна ме с една ръка, повдигна брадичката ми и шумно ме млясна по устните. Абсолютно неприсъщо за моя Петдесет нюанса!
- Добро утро, Анастейжа. - Искаше ми се да му се намръщя и да му кажа да се държи прилично - обаче все пак имаше рожден ден. Изчервих се. Защо защитаваше толкова безпощадно своята територия?
- Добро утро, Крисчън. Честит рожден ден - казах с усмивка.
- Нямам търпение да получа втория си подарък - отвърна Крисчън и с това се приключи. Изчервих се като Червената стая на болката и нервно се озърнах към Хосе, който изглеждаше така, все едно е глътнал нещо неприятно. Извърнах се и се заех с готвенето.
- Е, какви са плановете ти за днес, Хосе? - привидно небрежно попита Крисчън, докато сядаше на бара.
- Ще ходя да видя баща ми и Рей, таткото на Ана.
Крисчън се навъси.
- Те познават ли се?
- Служили са заедно. Бяха изгубили връзка, докато ние с Ана не постъпихме в колежа. Стана много гот, сега са първи приятели. Ще ходим за риба.
- За риба ли? - искрено се заинтригува Крисчън.
- Да, по онова крайбрежие има страхотен улов. Морската пъстърва става доста едра.
- Вярно е. С брат ми Елиът веднъж уловихме една петнайсет-килограмова.
За риболов ли си приказваха? Какво толкова има в риболова? Никога не съм го разбирала.
- Петнайсеткилограмова? Не е зле. Бащата на Ана обаче държи рекорда. Почти двайсет.
- Майтапиш се! Тя изобщо не ми е казвала.
- Честит рожден ден, между другото.
- Мерси. Е, къде ходиш на риба?
Изключих се. Нямаше нужда да ги слушам. И в същото време бях облекчена. Виждаш ли, Крисчън? Хосе не е чак толкова лош.