- Невероятно си красива - промълви той и изведнъж леко пъхна мазния си пръст в мен... там! В задника ми! Ужас! Усещането беше чуждо, забранено... ала, ооо... страшно... приятно. И Крисчън започна бавно да го движи, навътре и навън, докато зъбите му драскаха вдигнатата ми нагоре брадичка.
- Невероятно си красива, Ана.
Бях се издигнала високо - много високо над адски широка клисура - и се носех във въздуха, и в същото време шеметно падах, спусках се стремглаво към земята. Вече не можех да издържам и закрещях, когато тялото ми конвулсивно се сви и свърши от непоносимото стимулиране. И когато изригна, се превърнах в чисто усещане - навсякъде. Крисчън свали първо едната, а после и другата щипка и в резултат зърната ми започнаха да парят от прилива на сладостно-мъчително усещане, ала беше невъобразимо приятно и оргазмът ми, същият оргазъм, продължаваше ли продължаваше. Пръстът му си остана на мястото, хлъзгаше се навътре и навън.
- Аах! - извиках аз и той ме обгърна със собственото си тяло, докато вътрешностите ми продължаваха безмилостно да пулсират.
- Не! - простенах умолително и този път Крисчън измъкна вибратора от мен, както и пръста си. Конвулсиите на тялото ми не преставаха.
Той освободи едната гривна на белезниците и ръцете ми паднаха напред. Главата ми се люшна на рамото му и аз изчезнах, изчезнах за цялото това непреодолимо усещане. Превърнах се в кълбо от накъсано дишане, изчерпано желание и сладостна, желана забрава.
Смътно осъзнах, че Крисчън ме вдига. Пренесе ме на леглото и ме остави върху хладния сатенен чаршаф. След малко все още мазните му длани нежно заразтриваха задната страна на бедрата, коленете, прасците и раменете ми. Усетих, че леглото хлътва, когато се изтегна до мен.
Крисчън ми свали маската, но нямах сили да отворя очи. Той намери плитката ми, развърза я, наведе се и леко ме целуна по устните. Единствено моето неравномерно дишане нарушаваше тишината в стаята и постепенно се успокояваше, докато бавно се спусках на земята. Музиката беше утихнала.
- Невероятно си красива - отново каза Крисчън.
Когато убедих клепачите си да се вдигнат, той ме гледаше и леко се усмихваше.
- Здрасти - каза тихо. Успях да изсумтя нещо в отговор и усмивката му стана още по-широка. - Достатъчно груб ли бях?
Кимнах и неохотно му се ухилих. Божичко, още малко по-груб - и щеше да се наложи да напляскам и двама ни.
- Май се опитваше да ме убиеш - измърморих.
- Смърт от оргазъм. - Той се засмя. - Има и по-лоши неща. -Но после явно му хрумна неприятна мисъл, защото едва забележимо се намръщи. Това ме натъжи. Протегнах ръка и го погалих по лицето.
- Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш - прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята. Крисчън леко ме целуна, после спря.
- Ето какво искам да правя - измърмори и се пресегна под възглавницата си за дистанционното на музикалния център. Натисна един от бутоните и в стаята отекнаха тихи акорди на китара.
- Искам да те любя - каза Крисчън и ме погледна. В сивите му очи пламтеше искрена обич. Един познат глас тихо запя в далечината „Когато за пръв път видях лицето ти“. И устните му намериха моите.
Когато мускулите ми се свиха около него и отново свърших, Крисчън се разпадна на части в прегръдките ми и отметнал глава, извика името ми. После силно ме притисна към себе си и останахме седнали в средата на грамадното му легло. И в този момент - този миг на радост с този мъж на тази музика - силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него. За пръв път започвах да разбирам как Крисчън възприема моята безопасност.
Спомних си вчерашната злополука с вертолета, потръпнах и очите ми се насълзиха. Ако нещо се случеше с него... обичах го невероятно много. Сълзите потекоха по бузите ми. Крисчън имаше страшно много страни - неговата мила и нежна страна, неговата груба страна на доминант („Мога да правя каквото ми скимне с теб!“), всичките му петдесет нюанса. И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим.