Той ми кимна и излезе от дневната. Крисчън още разговаряше по телефона. Докато чаках картофите да заврат, ми хрумна нещо. Взех си чантата и извадих блакберито си. Имах есемес от Кейт.
*Ще се видим довечера.
Искам хууубавичко да си побъбрим!*
Отговорих й.
*Подобно.*
Щеше да ми е приятно да си поприказвам с Кейт.
Отворих имейл програмата и написах кратко съобщение на Крисчън.
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Обяд Дата: 18 юни 2011, 13:12 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.
И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.
Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.
И още нещо: обичам Ви.
Ах
(Ваша годеница)
Подател: Крисчън Грей Относно: Перверзно чукане Дата: 18 юни 2011, 13:15 До: Анастейжа Стийл
Кой момент ти се видя най-умопомрачителен?
Водя си записки.
Крисчън Грей Освирепял от глад и изпосталял след сутрешните усилия Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Р5: Подписът ти ми харесва.
РР5: Къде остана изкуството да водиш разговор?
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Освирепял от глад?
Дата: 18 юни 20П, 13:18 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов... тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял. Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане... честно казано - всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.
Ах
(Ваша годеница)
Р$: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!
Изпратих имейла и вдигнах поглед. Крисчън стоеше пред мен и се подсмихваше. Преди да успея да кажа каквото и да е, той тичешком заобиколи кухненския остров, грабна ме в ръцете си и силно ме целуна.
- Това е всичко, госпожице Стийл - каза Крисчън и ме пусна, след което се върна - по дънки, бос, с незапасана бяла риза - в кабинета си, оставяйки ме без дъх.
Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току-що се е чукал, и ясни сиви очи - истински празник за очите. Когато ме усети, вдигна поглед и не откъсна очите си от мен. Леко се намръщи - нямах представа дали на мен, или заради разговора.
- Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия? - изсъска Крисчън. — Хубаво.
Имитирах ядене и той се ухили и кимна.
- До скоро. - Крисчън затвори. - Още един разговор?
- Естествено.
- Тази рокля е много къса — прибави той.
- Харесва ли ти? - Завъртях се. Беше една от покупките на Керълайн Актън. Меко тюркоазена рокля с презрамки, навярно по-подходяща за плажа, но днес беше прекрасен ден - в много отношения. Крисчън се навъси и усмивката ми се стопи.
- Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.
- О! - Намръщих му се. - Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.
Той сви устни - или се опитваше да сподави смеха си, или наистина смяташе, че не е смешно. Но накрая кимна успокоен. Поклатих глава. Сериозно ли говореше? Обърнах се и влязох в кухнята.
След пет минути Крисчън се появи и ми подаде телефона.
- Рей се обажда.
Дъхът ми секна. Взех слушалката и затиснах микрофона с длан.
- Казал си му! -- изсумтях. Крисчън кимна и очите му се разшириха от негодуващия ми вид.
„Мамка му!“ Дълбоко си поех дъх.
- Здрасти,татко.
- Крисчън току-що ми поиска ръката ти - каза Рей.
Тишината помежду ни се проточи, докато отчаяно се опитвах
да измисля какво да му отговоря. Както обикновено, Рей мълчеше и не ми подсказваше какво е отношението му към новината.
- Ти какво му каза? - успях най-сетне да кажа аз.
- Че искам да се чуя с теб. Доста е внезапно, не смяташ ли, Ани? Не го познаваш достатъчно отдавна. Тъй де, той е симпатяга, разбира от риболов... ама толкова скоро? - Гласът му бе спокоен - не, всъщност успокояващ.