- Снимките трябва да са в сейфа. Не са за развлечение. - Замълча за миг. - Може и да бяха, когато ги направих. Но... - Отново замълча и ме погледна умолително. - Вече не означават нищо.
- Кой ги е сложил в скрина ти?
- Може да е била само Лийла.
- Тя знае ли комбинацията на сейфа ти?
Крисчън сви рамене.
- Не бих се изненадал. Комбинацията е много дълга и я използвам рядко. Това е единственият номер, който съм си записал и оттогава не се е променял. - Поклати глава. - Чудя се какво друго знае тя и дали е вадила още нещо оттам. - Навъси се, после отново насочи вниманието си към мен. - Виж, ще унищожа снимките. Ако искаш, още сега.
- Те са си твои, Крисчън. Прави с тях каквото решиш.
- Не се дръж така. - Той впери очи в моите. - Не искам онзи живот. Искам нашия живот - заедно.
Мама му стара. Откъде знаеше, че зад ужаса ми от онези снимки всъщност се крие моята параноя?
- Мислех, че сутринта сме прогонили всички стари призраци, Ана. Поне така се чувствах. А ти?
Примигах, като си спомних нашата изключително приятна, романтична и направо мръсна сутрин в стаята с играчките.
- Да - усмихнах се. - Да, и аз се чувствах така.
- Добре. - Крисчън се наведе и ме целуна, притисна ме към себе си. - Ще ги унищожа. И след това се налага да поработя. Извинявай, бебчо, но имам адски много работа следобед.
- Няма нищо. Трябва да се обадя на майка ми. - Направих физиономия. - А после ще изляза на пазар и ще ти направя торта.
Той се ухили и очите му грейнаха като на момченце.
- Торта ли?
Кимнах.
- Шоколадова?
- Шоколадова ли искаш? - Усмивката му ми подейства заразно.
Той кимна.
- Ще видя какво мога да направя, господин Грей.
Той пак ме целуна.
Карла мълчеше изумено.
- Кажи нещо, мамо.
- Не си бременна, нали, Ана? - ужасено прошепна тя.
- Не, не, не, нищо подобно. - Сърцето ми се сви от разочарование и ми домъчня, че мисли така за мен. После обаче си спомних, че е била бременна с мен, когато се е омъжила за баща ми.
- Съжалявам, скъпа. Просто е толкова внезапно. Тъй де, Крисчън е страхотна партия, но ти си много млада и трябва да си поживееш повечко.
- Мамо, не можеш ли просто да се зарадваш за мен? Обичам го.
- Просто трябва да свикна с тази мисъл, скъпа. Смаяна съм. Още в Джорджия виждах, че между вас двамата има нещо много специално, но чак брак?...
В Джорджия той искаше да съм му подчинена, само че нямаше да й го кажа.
- Определихте ли дата?
-Не.
- Ще ми се баща ти да беше жив - прошепна тя. О, не... не и това. Не сега.
- Знам, мамо. И аз бих искала да го познавам.
- Той те държа само веднъж на ръце и беше адски горд. Смяташе, че си най-красивото момиче на света. - За кой ли път разказваше тази позната история... Сега щеше да се разплаче.
- Знам, мамо.
- И после умря. - Тя подсмръкна. Това винаги я разстройваше.
- Мамо - казах тихо. Искаше ми се да протегна ръка по телефона и да я прегърна.
- Аз съм една глупава старица - измърмори Карла и пак подсмръкна. - Разбира се, че се радвам за теб, скъпа. Рей знае ли?
- прибави и ми се стори, че е възвърнала равновесието си.
- Крисчън току-що ми поиска ръката от него.
- О, много мило! Чудесно. - Гласът й звучеше меланхолично, но пък все пак полагаше усилия.
- Да, така е - успях да кажа.
- Ана, скъпа, много те обичам. Наистина се радвам за теб. Трябва да ми дойдете на гости.
- Добре, мамо. И аз те обичам.
- Боб ме вика, трябва да затварям. Нека аз да запазя дата. Трябва да подготвим... голяма сватба ли ще правите?
Голяма сватба, глупости. Изобщо не бях мислила за това. Голяма сватба ли? Не. Не исках голяма сватба.
- Още не знам. Ще ти се обадя веднага щом имам яснота.
- Добре. Грижи се за себе си и се пази. Сега двамата трябва да се забавлявате... по-късно ще имате много време за деца.
Деца! „Хмм...“ Ето го пак - не много добре завоалирания намек, че ме е родила прекалено рано.
- Мамо, аз не съм ти съсипала живота, нали?
Тя ахна.
- О, не, Ана, не си и помисляй такова нещо! Ти беше най-хубавото нещо, което ни се е случвало с баща ти. Просто ми се ще той да беше тук, за да те види пораснала, булка. - Отново ставаше тъжна и сълзливо сантиментална.
- И на мен ми се иска. - Поклатих глава, като си мислех за своя митологичен баща. - Трябва да затварям, мамо. Ще ти се обадя пак.
- Обичам те, скъпа.
- И аз, мамо. Дочуване.
Истинско удоволствие беше да готвиш в кухнята на Крисчън. За мъж, който не разбира от готвене, той сякаш имаше всичко. Предполагах, че и госпожа Джоунс обича да готви. Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна.