Включих настолната лампа и насочих светлината към снимката. Дори не знаех името й. Ужасно приличаше на него, но беше по-млада и по-тъжна - и докато се взирах в печалното й лице, изпитвах единствено състрадание. Опитах се да открия приликите между нейното и своето лице. Вторачих се в снимката, взрях се и не открих сходства. Освен навярно косата, но ми се стори, че нейната е по-светла. Изобщо не приличах на нея. Какво облекчение!
Подсъзнанието ми стоеше със скръстени ръце и ме гледаше неодобрително над половинките си очила. „Защо се самоизмъч-ваш? Нали вече каза „да“. Сега си носи последиците“. Свих устни. Да, бях го направила, с радост. Исках да съм с Крисчън до края на живота си. Седнала в поза лотос, богинята в мен ведро се усмихна. Да. Бях взела правилното решение.
Трябваше да отида при него - Крисчън щеше да се разтревожи. Нямах представа колко време съм била в стаята му. Той сигурно щеше да си помисли, че съм избягала. Ох, той винаги си мислеше най-лошото. Надявах се, че двамата с Грейс са свършили. Потръпнах, като си помислих още какво може да му е казала тя.
Срещнах го на стълбището за втория етаж - търсеше ме. Лицето му бе напрегнато и уморено, не на онзи безгрижен Петдесет нюанса, с когото бях пристигнала.
Спрях на площадката, а той на последното стъпало, тъй че очите ни бяха на едно равнище.
- Здрасти - предпазливо каза Крисчън.
- Здрасти - отвърнах предпазливо.
-Безпокоях се...
- Знам - прекъснах го. - Извинявай, не можех да участвам в празника. Просто трябваше да се махна, нали разбираш. Да помисля. - Погалих го по бузата. Той затвори очи и отпусна лицето си в шепата ми.
- И реши да го направиш в моята стая, така ли?
-Да.
Той ме хвана за ръка, притегли ме към себе си и аз с радост се отпуснах в прегръдката му, най-любимото ми място в целия свят. Ухаеше на свежо пране, душ гел и Крисчън - най-успокояващият и възбуждащ аромат на планетата. Той дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми.
- Съжалявам, че трябваше да изтърпиш всичко това.
- Ти не си виновен, Крисчън. Но тя защо беше тук?
Той ме погледна и извинително сви рамене.
- Елена е семейна приятелка.
Опитах се да не реагирам.
- Вече не е. Как е майка ти?
- В момента ми е адски сърдита. Много се радвам, че си тук и че има тържество. Иначе лошо ми се пишеше.
- Толкова ли е ядосана?
Крисчън кимна сериозно и усетих, че нейната реакция го озадачава.
- Можеш ли да я обвиняваш? - попитах тихо.
Той силно ме притисна към себе си и ми се стори неуверен.
- Не.
„Ха! Какъв успех!“
- Може ли да седнем някъде? - помолих аз.
- Естествено. Тук ли?
Кимнах и седнахме на стъпалата.
- Е, как се чувстваш? - Тревожно стиснах ръката му и погледнах тъжното му сериозно лице.
Крисчън въздъхна.
- Освободен. - Сви рамене, после лицето му грейна - прекрасна, безгрижна Крисчънова усмивка, изтрила умората и напрежението.
- Наистина ли? - Усмихнах се и аз. Божичко, бих пълзяла по натрошено стъкло за тази усмивка.
- Нашите делови отношения приключиха. Край.
Намръщих му се.
- Ще закриеш ли салоните за красота?
- Не съм чак толкова отмъстителен, Анастейжа - изсумтя Крисчън. - Ще й ги подаря. В понеделник ще говоря с адвоката си. Поне това й дължа.
Повдигнах вежди.
- И край с госпожа Робинсън, така ли?
Той весело се усмихна и поклати глава.
- Край.
Ухилих се.
- Съжалявам, че я изгуби като приятел.
Крисчън отново сви рамене и се усмихна.
- Сериозно?
- Не - признах и се изчервих.
- Ела. - Той се изправи и ми подаде ръка. - Да се присъединим към тържеството в наша чест. Може даже да се напия.
- Ти изобщо напиваш ли се? - попитах го и стиснах ръката му.
- Не съм се напивал от тийнейджър.
Слязохме долу.
- Яла ли си? - хвана ме натясно Крисчън.
„Уф, мамка му“.
-Не.
- А трябва. Ако се съдеше по вида на Елена и вонята, която се носеше от нея, си я заляла с един от смъртоносните коктейли на баща ми. - Погледна ме и не успя да скрие усмивката си.
- Крисчън, аз...
Той вдигна ръка.
- Недей да спориш, Анастейжа. Ако ще пиеш - и ще заливаш бившите ми с алкохол, - трябва да ядеш. Това е правило номер едно. И ми се струва, че водихме този разговор още след първата ни нощ заедно.
О, да. В „Хийтман“.
Докато минавахме по коридора, Крисчън спря и ме погали по лицето. Пръстите му се плъзнаха по линията на челюстта ми.
- Лежах буден часове наред и те гледах как спиш - прошепна той. - Може още тогава да съм се влюбил в теб.