- Приятна квартира.
- Родителите на Кейт са й я купили.
Крисчън разсеяно кимна и дръзките му сиви очи се спряха върху моите, впиха се в тях.
- Ъъъ... искаш ли нещо за пиене? - попитах нервно.
- Не, Анастейжа, благодаря. - Очите му потъмняха.
Защо бях толкова нервна?
- Какво ти се прави, Анастейжа? - меко попита той и пристъпи към мен, диво и възбуждащо. - Знам на мен какво ми се прави
- прибави тихо.
Заотстъпвах, докато не се блъснах в бетонния кухненски остров.
- Още съм ти сърдита.
- Знам. - Крисчън ми отправи дяволита извинителна усмивка и аз се разтопих... Е, може и да не му бях чак толкова сърдита.
- Искаш ли нещо за ядене? - попитах.
Той бавно кимна.
- Да. Теб. - Всичко надолу от кръста ми се стегна. Съблазняваше ме дори само гласът му, но този поглед, този лаком поглед, който ми казваше: „Искам те веднага...“ Божичко!
Крисчън застана пред мен, без да ме докосва, вторачен в очите ми, и ме окъпа в топлината, излъчваща се от тялото му. В мен пробяга тъмно желание. Почти се задушавах от горещина, чувствах се объркана, краката ми омекнаха. Исках го.
- Яла ли си днес? - прошепна той.
- Изядох един сандвич на обяд - успях да кажа. Не ми се приказваше за храна.
Крисчън присви очи.
- Трябва да се храниш.
- В момента наистина не съм гладна... за храна.
- А за какво сте гладна, госпожице Стийл?
- Струва ми се, че знаете, господин Грей.
Той се наведе и аз пак си помислих, че ще ме целуне, ала не го направи.
- Да те целуна ли искаш, Анастейжа? - съвсем тихо прошепна в ухото ми.
- Да - промълвих.
- Къде?
- Навсякъде.
- Ще се наложи да си малко по-конкретна. Предупредих те, че няма да те докосна, докато не ме помолиш и не ми кажеш какво да правя.
Бях изгубена - той не играеше честно.
- Моля те - прошепнах.
- За какво ме молиш?
- Да ме докоснеш.
- Къде, бебчо?
Беше толкова мъчително близо, уханието му беше опияняващо. Протегнах ръка и Крисчън веднага се отдръпна.
Не, не — каза укорително и изведнъж очите му тревожно се разшириха.
- Какво има? - „Не... ела!“
- Не. - Той поклати глава.
- Изобщо ли? - Не можех да скрия копнежа в гласа си.
Крисчън ме погледна неуверено и колебанието му ме окуражи. Пристъпих към него и той отново се отдръпна, вдигна ръце с дланите напред, отбранително, но усмихнато.
- Виж, Ана. - Това беше предупреждение. Той сприхаво прокара пръсти през косата си.
- Понякога нямаш нищо против - отбелязах жално. - Дали да не взема маркер и да обозначим забранените зони?
Крисчън повдигна вежди.
- Добра идея. Къде ти е спалнята?
Кимнах в съответната посока. Нарочно ли променяше темата?
- Взимаш ли си хапчетата?
„Уф, мамка му. Хапчетата“.
При моето изражение лицето му уни.
- Не - изпъшках.
- Ясно. - Той стисна устни. - Хайде да идем да хапнем нещо.
- Нали щяхме да си лягаме? Искам да си легна с теб!
- Знам, бебчо. - Крисчън се усмихна и изведнъж се хвърли към мен, сграбчи ме за китките и ме притегли в обятията си, притисна тялото си към моето.
- Трябва да ядеш, аз също - прошепна. Гледаше ме с изгарящите си очи. - А и... очакването е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавеното задоволяване.
„Ха, и откога?“
- Вече съм съблазнена и си искам задоволяването сега. Моля те. - Почти хленчех.
Крисчън ми се усмихна нежно.
- Храни се. Много си слаба. - Целуна ме по челото и ме пусна.
Това беше игра, част от някакъв зъл замисъл. Намръщих му се.
- Още съм ти сърдита, че си купил СИП, а сега съм ти сърдита и защото ме караш да чакам. - Нацупих се.
- Ти си една сърдита женичка, така ли? Ще се почувстваш по-добре, след като хапнеш добре.
- Знам след какво ще се почувствам по-добре.
- Анастейжа Стийл, смаян съм. - Говореше малко подигравателно.
- Стига си ме дразнил. Не играеш честно.
Той потисна усмивката си, като прехапа долната си устна. Беше просто възхитителен... закачливият Крисчън, който си играе с моето либидо. Ако бях по-добра прелъстителка, щях да знам какво да направя, но ми пречеше това, че не мога да го докосвам.
Богинята в мен присви очи и се замисли. Трябваше да поработим по този въпрос.
С Крисчън се гледахме - аз възбудена, смутена и изпълнена с копнеж, а той спокоен и весел за моя сметка - и се сетих, че вкъщи няма нищо за ядене.