- Много те бива - измърмори той, когато започна втората чушка.
- В рязането ли? - Пак му изпърхах с мигли. - Дългогодишна практика. - За пореден път се отърках в него, сега със задник. И отново го накарах да се вцепени.
- Ако го направиш още веднъж, Анастейжа, ще те опъна направо на пода.
Леле! Действаше.
- Първо ще трябва да ме помолиш.
- Предизвикваш ли ме?
- Може би.
Крисчън бавно остави ножа. Очите му пламтяха. Наведе се покрай мен и изключи котлона. Олиото в тигана почти незабавно спря да пращи.
- Май ще ядем по-късно - каза той. - Прибери пилето в хладилника.
Никога не бях очаквала да чуя такива думи от Крисчън Грей -и само той можеше да ги произнесе толкова възбуждащо, адски възбуждащо. Взех купата с пилешките хапки, доста неуверено я покрих с една чиния и я прибрах в хладилника. Когато се обърнах, той беше до мен.
- Е, ще ме молиш ли? - прошепнах и го изгледах смело в потъмняващите очи.
- Не, Анастейжа. - Крисчън поклати глава. - Няма да има молене. - Гласът му беше мек, съблазняващ.
Стояхме и се взирахме един в друг, изпивахме се с очи - атмосферата между нас се наелектризира, почти пропукваше, ние мълчахме и само се гледахме. Прехапах устна, когато желанието за този мъж отмъстително ме завладя, възпламени кръвта ми, задъха ме, събра се между бедрата ми. Виждах реакциите си отразени в неговата поза, в очите му.
Крисчън ме сграбчи за дупето и ме притегли към себе си. Ръцете ми посегнаха към косата му. Устните му се впиха в моите. Той ме блъсна в хладилника и чух неясно протестиращото из-дрънчаване на бутилки и буркани вътре, докато езикът му намираше моя. Простенах в устата му и едната му ръка се зарови в косата ми. Зацелувахме се яростно.
- Какво искаш, Анастейжа? - промълви Крисчън.
- Теб - отвърнах задъхано.
- Къде?
- В леглото.
Той се откъсна от мен, грабна ме на ръце и бързо, сякаш без никакво усилие, ме отнесе в спалнята. Остави ме да стъпя до леглото, наведе се и включи лампата на нощното шкафче. Припряно се огледа и спусна кремавите завеси.
- А сега? - попита тихо.
- Люби ме.
-Как?
„Божичко!“
- Трябва да ми кажеш, бебчо.
„Мама му стара!“
- Съблечи ме. - Вече се задъхвах.
Той се усмихна, закачи с показалец деколтето на ризата ми и ме притегли към себе си.
- Добро момиче - прошепна и без да откъсва пламтящите си очи от моите, бавно започна да разкопчава ризата ми.
Колебливо поставих длани на бицепсите му, за да запазя равновесие. Той не възрази. Ръцете му бяха безопасно място. Когато приключи с копчетата, го пуснах, за да смъкне ризата през раменете ми. Тя падна на пода. Пръстите му се насочиха към дънките ми, разкопчаха копчето, смъкнаха ципа.
- Кажи ми какво искаш, Анастейжа. - Очите му тлееха, устните му бяха полуотворени, дишането му - плитко и ускорено.
- Целувай ме от тук до тук - промълвих и прокарах показалец от ухото и надолу по гърлото си. Той отметна косата ми от огневата линия и се наведе, полагаше леки сладостни целувки по линията, очертана от пръста ми, после обратно.
- Дънките и бикините ми - промълвих и Крисчън се усмихна до гърлото ми, преди да коленичи пред мен. О, чувствах се невероятно могъща. Той внимателно ми смъкна дънките и бикините, докато си събувах обувките. Останах само по сутиен. Крисчън спря и ме погледна въпросително, но не се изправи.
- А сега, Анастейжа?
- Целувай ме - прошепнах.
- Къде?
- Знаеш къде.
- Къде?
О, той нямаше милост! Засрамена, бързо посочих между бедрата си и той лукаво се ухили. Затворих очи, унизена и в същото време невъобразимо възбудена.
- С удоволствие - засмя се Крисчън. Започна да ме целува и даде воля на езика си, на своя носещ наслада ловък език. Изпъш-ках и вплетох пръсти в косата му. Той не спря, езикът му обикаляше клитора ми, влудяваше ме, още и още, все в кръг... „Аххх... минали са само... колко?... О...“
- Крисчън, моля те - умолявах го. Не исках да свърша първа. Силите щяха да ме напуснат.
- Какво ме молиш, Анастейжа?
- Да ме любиш.
- Тъкмо това правя - прошепна той и лекичко ми подухна.
- Не. Искам те в мен.
- Сигурна ли си?
- Моля те.
Крисчън не спираше сладостното си, прелестно изтезание. Простенах високо.
- Крисчън... моля те.
Той се изправи и ме погледна. Влажните му устни свидетелстваха за моята възбуда.
„Толкова е възбуждащо...“
- Е? - попита Крисчън.
- Какво? - Задъхвах се. Взирах се в него с отчаян копнеж.
- Още съм облечен.
Зяпнах го смутено.