Да го съблека ли? Да, мога. Протегнах ръце към ризата му и той се отдръпна.
- О, не - смъмри ме. Мамка му, имаше предвид дънките си.
А, това ми даде една идея. Богинята в мен ликуваше. Коленичих пред него. Доста несръчно и с треперещи пръсти му разкопчах копчето и му смъкнах ципа, после дръпнах надолу дънките и боксерките му и той изскочи на свобода. Леле!
Погледнах нагоре към лицето му през мигли и Крисчън отвърна на погледа ми с... Трепет? Страхопочитание? Изненада?
Изу дънките и си събу чорапите. Хванах члена му, стиснах го силно и започнах да движа ръка така, както ми бе показвал. Крисчън изпъшка и се напрегна, дишаше през зъби. Бавно го поех в устата си и засмуках - силно. Ммм, какъв вкус!
- Охх. Ана... хей, по-полека!
Той нежно обхвана главата ми и аз го поех по-дълбоко, стисках устни колкото мога по-силно, като внимавах да не забия в него зъбите си, и засмуках.
- Мамка му! - ахна той.
О, това прозвуча толкова прекрасно, вдъхновяващо и секси, че го направих отново, налапах го още по-дълбоко и завъртях език. Хмм... Чувствах се като Афродита.
- Стига, Ана. Край.
Направих го пак - „Моли, Грей, моли!“ - и още веднъж.
- Разбрах те, Ана - изсумтя Крисчън през зъби. - Не искам да свърша в устата ти.
Направих го още веднъж и той се наведе, хвана ме за раменете, изправи ме на крака и ме метна на леглото. Изхлузи ризата си, после се наведе към захвърлените си дънки и като добро момче извади станиолова опаковка. Задъхваше се също като мен.
- Свали си сутиена - заповяда ми.
Надигнах се и се подчиних.
- Легни. Искам да те гледам.
Легнах и го загледах, докато бавно си слагаше презерватива. Исках го ужасно. Крисчън се взря в мен и облиза устните си.
- Невероятна гледка си, Анастейжа Стийл. - Наведе се и бавно изпълзя над мен, като ме целуваше навсякъде. Целуваше гърдите ми, дразнеше зърната ми, а аз стенех и се гърчех под него. И изведнъж Крисчън спря.
„Не... Недей. Искам те“.
- Крисчън, моля те...
- За какво ме молиш? - прошепна той между гърдите ми.
- Искам те в мен.
- Веднага ли?
- Моля те!
Като продължава да ме гледа, той разтваря краката ми с коляно и се плъзва отгоре ми. И без да откъсва очи от моите, възхитително бавно потъва в мен.
Затварям очи и се наслаждавам на пълнотата, на острото усещане за неговото обладаване, инстинктивно повдигала таза си, за да го посрещна, да се слея с него. Стена високо, почти плача. Крисчън се измъква и съвсем бавно отново ме изпълва. Пръстите ми се заравят в буйната му копринена коса и той сладостно бавно пак влиза и излиза от мен...
- По-бързо, Крисчън, по-бързо... моля те.
Той ме гледа триумфално и ме целува силно, после наистина започва да се движи - грубо, безпощадно... о, мамка му - и разбирам, че това няма да продължи много. Крисчън налага бесен ритъм. Аз също започвам да го ускорявам, напрягам се под него.
- Хайде, бебчо - задъхва се Крисчън. - Давай.
Думите му ме отприщват и аз избухвам, разкошно, вцепеняващо, пръскам се на милиони късчета около него, и той ме последва, като вика името ми.
- Ана! Мамка му, Ана! - Строполява се отгоре ми и заравя лице в шията ми.
4.
Когато лудостта ме напусна, отворих очи и погледнах лицето на мъжа, когото обичах. Изражението му беше меко, нежно. Той потърка носа си в моя, надигна се на лакти, стисна ръцете ми отстрани на главата ми. Тъжно си помислих, че го прави, за да не го докосвам. Крисчън леко ме целуна по устните и се надигна от мен...
- Това ми липсваше...
- И на мен - прошепнах.
Крисчън ме хвана за брадичката и ме целуна. Страстна, настойчива целувка, умоляваща за... какво? Не знам. Бях без дъх.
- Не ме напускай повече. - Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно.
- Няма - отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна - облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най-студеното сърце. - Благодаря ти за айпада.
- Няма защо, Анастейжа.
- Коя е любимата ти песен от компилацията?
- Виж, това ще ме издаде. - Крисчън се ухили. - Я ставай да ми сготвиш нещо за ядене, моме. Умирам от глад. - И рязко се надигна и ме дръпна.
- „Моме“ ли? - изкисках се.
- Моме. Ядене. Моля.
- Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам.
Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено.
- Балонът си е мой. - Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах. „Божичко... защо трябваше да го намира?“