- Ще свърши идеална работа. - Погледна ме с потъмнели очи.
- Бен, Джери и Ана. - Изговаряше всяко име бавно, натъртено.
Леле-мале! Ченето ми май беше увиснало до пода. Крисчън отвори чекмеджето с приборите и извади една лъжица. Погледна ме. Очите му бяха премрежени. Езикът му се плъзна по горните му зъби. О, този език!
Усещах, че се задушавам. Във вените ми бушуваше страст -тъмна и необуздана. Значи ще се позабавляваме с храна.
- Надявам се, че ти е топло - прошепна той. - Ще те разхладя ето с това. Ела. - Протегна ръка и аз му подадох моята.
В спалнята той остави сладоледа на нощното шкафче, смъкна покривката от леглото, вдигна възглавниците и струпа всичко на пода.
- Нали имаш чисти завивки?
Кимнах. Наблюдавах го като хипнотизирана. Той взе хеликоптера.
- Не си играй с моя балон - предупредих го.
Ъгълчетата на устните му се извиха в полуусмивка.
- Не бих си и помислил да го направя, бебчо, но много ми се иска да си поиграя с теб и тези завивки.
Едва овладях конвулсиите на тялото си.
- Искам да те завържа.
- Добре - промълвих.
- Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.
- Добре - повторих. Не бях способна на нищо повече.
Крисчън се приближи, без да откъсва очи от моите.
- Ще използваме ето това. - Хвана колана на халата ми, с възхитително възбуждащи бавни движения развърза възела и го изтегли.
Халатът ми се разтвори. Стоях парализирана под жаркия му поглед. След миг Крисчън го смъкна от раменете ми. Халатът се свлече в краката ми.
Бях съвсем гола пред него. Той погали лицето ми и докосването му отекна в дълбините на слабините ми.
- Легни на леглото, по гръб - прошепна той. Очите му бяха потъмнели и прогаряха дупки в моите.
Подчиних се. Стаята бе забулена в сумрак, нарушаван само от меката светлина на нощната лампа.
По принцип не понасям енергоспестяващи крушки, адски са мъждиви, но сега бях гола с Крисчън и се радвах на приглушената светлина. Той стоеше до леглото, вперил очи в мен.
- Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа - каза Крисчън и с тези думи се качи на леглото и ме възседна.
- Вдигни си ръцете над главата - заповяда.
Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана.
Когато свърши, видимо се отпусна. Искаше ме обездвижена. Така не можех да го докосвам. Хрумна ми, че не го е докосвала и никоя от неговите подчинени - нещо повече, че те изобщо не са имали такава възможност. Че той винаги е контролирал нещата. От разстояние. И че затова харесва своите правила.
Крисчън се наведе и ме целуна бързо по устните. После се изправи и изхлузи ризата през главата си. Събу си дънките и ги пусна на пода.
Остана божествено гол. Богинята в мен направи троен аксел и устата ми изведнъж пресъхна. Тялото му притежаваше класическа красота: широки мускулести плещи, тесен ханш - обърнат триъгълник. Очевидно тренираше. Можех да го съзерцавам цял ден и цяла нощ. Крисчън ме хвана за глезените и бързо и рязко ме дръпна надолу. Ръцете ми се изпънаха и не бях в състояние да се движа.
- Така е по-добре - прошепна той.
После взе кутията сладолед, качи се на леглото и отново ме възседна. Много бавно отвори капака и заби лъжицата в сладоледа.
- Хмм... още е доста твърд. - Повдигна вежди. Загреба лъжица сладолед и го лапна. - Разкошен е. - Облиза устните си. - Направо е изумително колко е вкусен обикновеният стар ванилов сладолед. - Погледна ме и ме подразни: - Искаш ли?
Беше толкова невероятно възбуждащ, млад и безгрижен, както седеше върху мен и ядеше сладолед, с блестящи очи и грейнало лице. О, какво ще прави с мен, по дяволите? Като че ли не знаех. Кимнах срамежливо...
Крисчън загребва втора лъжица и ми я поднася. Отварям уста, но той бързо лапва сладоледа.
- Прекалено е вкусен, за да го деля с друт. - Усмихва се дяволито.
- Хей - понечвам да протестирам.
- Какво, госпожице Стийл, да не би да обичате сладолед?
- Да - отговарям по-агресивно, отколкото искам, и напразно се опитвам да го отхвърля от себе си.
Той се засмива.
- Ставаме сприхави, а? Ако бях на твое място, щях да се въздържа.
- Сладолед - умолявам аз.
- Е, понеже днес ми доставихте такова удоволствие, госпожице Стийл... - Крисчън се смилява и ми подава друга лъжица. Този път ми позволява да я изям.
Приисква ми се да се изкикотя. Той наистина се забавлява и доброто му настроение е заразно. Крисчън загребва още една лъжица сладолед и ми я поднася, след това пак. „Добре, стига“.