- Хмм, така поне съм сигурен, че ядеш - като те храня насила. Може и да свикна с това.
Подава ми нова лъжица. Този път оставам със затворена уста и поклащам глава. Крисчън държи лъжицата над мен и разтопеният сладолед капе по гърлото ми, по гърдите ми. Той се навежда и съвсем бавно го изблизва. Тялото ми се възпламенява от копнеж.
- Ммм. От вас е още по-вкусно, госпожице Стийл.
Опъвам колана на халата си и леглото зловещо проскърцва, но
не ми пука - изгарям от желание, то ме поглъща. Крисчън гребва нова лъжица сладолед и го оставя да капе по гърдите ми. После го размазва с опакото на лъжицата по гърдите и зърната ми.
„О... студено!“ Зърната ми щръкват и се втвърдяват под вани-ловия мраз.
- Студено ли е? - тихо пита Крисчън и се навежда да оближе и изсмуче целия сладолед от мен. Устните му са горещи в сравнение с хладната сладост.
Това е изтезание. Сладоледът започва да се топи и се стича на вадички по леглото. Устните му продължават бавното си мъчение, смучат силно, потриват се нежно в кожата ми... „О, моля те!...“ Задъхвам се.
- Искаш ли още? - И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно.
И тъкмо започвам да свиквам с усещането, той отново се надига и прокарва лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където оставя голяма бучка. „О, тук е още по-ледено, но колкото и да е странно, пари“.
- Виж сега, и преди си го правила. - Очите му блестят. - Ще трябва да си съвсем неподвижна, иначе цялото легло ще стане в сладолед. - Целува гърдите ми и силно засмуква зърната ми, после проследява сладоледовата вадичка надолу по тялото ми, смуче ме и ме ближе.
И аз се опитвам, опитвам се да лежа неподвижно въпреки шеметната комбинация от студ и неговото възпламеняващо докосване. Ала хълбоците ми неволно започват да се движат, въртеливо се поклащат под свой собствен ритъм, попаднали под неговата ледена ванилова магия. Той се спуска по-ниско и яде сладоледа от корема ми, върти езика си в и около пъпа ми.
Изстенвам. „Мамка му!“ Студено е, горещо е, мъчително е, но Крисчън не спира. Продължава надолу по тялото ми, в срамните ми косми, по клитора ми. Извиквам високо.
- Шшт сега - прошепва Крисчън и докато вълшебният му език облизва ванилията, аз тихичко пъшкам.
- О... моля те... Крисчън.
- Знам, бебчо, знам - промълвява той и езикът му не престава да прави вълшебства. Не спира, просто не спира, и тялото ми се издига - все по-високо и по-високо. Крисчън плъзва пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарва и изкарва.
- Ето тук - произнася той и ритмично гали предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене.
Неочаквано изригвам в умопомрачителен оргазъм, който изключва всичките ми сетива и заличава случващото се извън тялото ми. Гърча се и стена. „Майка му стара. Адски бързо беше“.
Смътно съзнавам, че Крисчън е престанал с игрите си. Надвесил се е над мен, нахлузва си презерватив и прониква в мен, силно и бързо.
- О, да! - изпъшква, когато се блъсва в мен. Лепкав е - остатъците от стопения сладолед са се размазали и по двама ни. Усещането е странно разсейващо, но не мога да се съсредоточа върху него за повече от няколко секунди, тъй като Крисчън внезапно се измъква от мен и ме преобръща.
- Така - прошепва и отново влиза в мен, ала не започва веднага обичайния си груб ритъм. Навежда се напред, развързва ръцете ми и ме изправя, тъй че почти сядам отгоре му. Дланите му се плъзват към гърдите ми и той ги обгръща, лекичко подръпва зърната ми. Простенвам и отмятам глава към рамото му. Крисчън заравя лице в шията ми и започва да ме хапе, докато свива хълбоци, възхитително бавно, и ме изпълва отново. И отново.
- Знаеш ли колко много означаваш за мен? - промълвява в ухото ми.
- Не - изпъшквам аз.
Крисчън се усмихва, долепил устни до шията ми, пръстите му обгръщат брадичката и гърлото ми и стисват силно за миг.
- Знаеш, разбира се. Няма да те пусна.
Простенвам, когато увеличава бързината.
- Ти си моя, Анастейжа.
- Да, твоя съм - задъхвам се аз.
- Аз се грижа за това, което е мое - изсъсква той и ме ухапва по ухото.
Извиквам.
- Точно така, бебчо, искам да те чувам. - Едната му ръка се плъзва около кръста ми, а другата ме хваща за задника, и Крисчън прониква в мен по-силно, което ме кара отново да извикам. И грубият ритъм започва. Дишането му става все по-дрезгаво, неравномерно, също като моето. Усещам познатото ускоряване в себе си. Пак!