- Да. Меренето на ония работи.
- Ще ти дам аз един тестостеронов двубой.
- Не предпочиташ ли чаша чай?
- Не, Анастейжа. Не предпочитам.
Очите му ме изгаряха, изпепеляваха ме с онзи негов поглед, който казваше: „Искам те, и то веднага“. „Мамка му... адски е възбуждащо“.
- Забрави за нея. Ела. - Той ми протегна ръка.
Хванах я и богинята в мен направи тройно задно салто.
Събудих се, защото ми беше топло. Бях се обвила около голия Крисчън Грей. Въпреки че спеше дълбоко, той ме притискаше към себе си. През завесите се процеждаше мека утринна светлина. Главата ми беше върху гърдите му, кракът ми бе преплетен с неговия, ръката ми лежеше върху корема му.
Надигнах глава, уплашена, че може да го събудя. Изглеждаше млад и спокоен в съня - и беше мой.
„Хмм...“ Протегнах ръка и колебливо погалих гърдите му, прокарах върховете на пръстите си през космите му и той не се размърда. Не можех да повярвам напълно. Той беше мой - за още няколко безценни мига. Нежно целунах един от белезите му. Крисчън тихо простена, но не се събуди, и аз се усмихнах. Целунах друг и очите му се отвориха.
- Привет. - Ухилих му се гузно.
- Привет - предпазливо отвърна той. - Какво правиш?
- Гледам те. - Плъзнах пръсти по тясната ивица косъмчета, която се разширяваше към срамните му косми. Той хвана ръката ми, присви очи, после ми отправи сияйната усмивка на спокойния Крисчън и аз се отпуснах. Тайното ми докосване си оставаше тайно.
„О... защо не ми даваш да те докосвам?“
Той внезапно се качи отгоре ми, прикова ме към матрака, дланите му бяха върху моите - предупреждаваше ме. Потърка нос в моя.
- Струва ми се, че вършите нещо нередно, госпожице Стийл -обвини ме, но усмивката му не изчезна.
- Обичам да върша нередни неща с теб.
- Наистина ли? - попита той и леко ме целуна по устните. -Секс или закуска? - Очите му бяха тъмни, палави. Еректиралият му член се спусна към мен и аз повдигнах таз, за да го посрещна.
- Добър избор - прошепна Крисчън до гърлото ми, докато оставяше диря от целувки към гърдите ми.
Стоях пред скрина, взирах се в огледалото и се опитвах да убедя косата си да приеме някакво подобие на прическа - всъщност тя просто беше прекалено дълга. Бях по дънки и тениска. Току-що взелият душ Крисчън се обличаше зад мен. Лакомо гледах тялото му.
- Колко често тренираш? - попитах.
- Всеки работен ден. - Той почна да си закопчава дънките.
- Какво правиш?
- Тичане, тежести, кикбокс. - Крисчън сви рамене.
- Кикбокс ли?
- Да, имам личен треньор, бивш претендент за олимпийски медал. Казва се Клод. Много е добър. Ще ти хареса.
Обърнах се да го погледна. Той започна да закопчава бялата си риза.
- Какво искаш да кажеш с това, че ще ми хареса?
- Ще ти хареса като треньор.
- Защо ми е личен треньор? Ти ще ме поддържаш във форма.
Той бавно се приближи и ме прегърна. Потъмняващите му
очи срещнаха моите в огледалото.
- За онова, което съм намислил, бебчо, те искам във форма. Трябва да наваксаш.
Изчервих се, когато в ума ми нахлуха спомени от залата за игри. Да... Червената стая на болката е изтощителна. Ще ме пусне ли пак там? Искам ли пак там?
„Естествено, че искаш!“ - изкрещя богинята в мен.
Взирах се в неговите непроницаеми, хипнотизиращо сиви очи.
- Знаеш, че искаш прошепна ми той.
Изчервих се и в ума ми оскърбително и неканено се вмъкна нежеланата мисъл за Лийла. Стиснах устни и Крисчън ми се намръщи.
- Какво има?
- Нищо. - Поклатих глава. - Добре, ще се срещна с Клод.
- Наистина ли? - Лицето му грейна. Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току-що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет - нямаше нужда.
- Да, божичко - щом това те прави щастлив - присмях му се аз.
Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата.
- Нямаш си и представа колко - прошепна. - Е, какво ти се прави днес? - Зарови нос в косата ми и ме полазиха възхитителни тръпки.
- Искам да се подстрижа и... хм... Трябва да осребря един чек и да си купя кола.
- Аха - разбиращо каза Крисчън и прехапа долната си устна. После свали едната си ръка от мен, бръкна в джоба на дънките си и измъкна ключа за аудито.
- Тук е - каза тихо. Изражението му беше неуверено.
- Какво искаш да кажеш? - Майчице, въпросът ми прозвуча сърдито. Мамка му. Наистина бях сърдита. „Как е посмял?!“
- Тейлър я докара вчера.
Отворих уста, после я затворих и повторих процеса два пъти, но бях онемяла. Той ми връщаше колата. Защо не го бях предвидила? Е, тази игра може да се играе и от двама. Бръкнах в задния джоб на дънките си и извадих плика с неговия чек.