- Ще ви оставя насаме - измърмори той.
- Grazie, господин Грей. - Франко се обърна към мен. - Вепе, Анастейжа, какво ще правим с теб?
Крисчън седеше на дивана, потънал в някакви таблици. В хола се носеше тиха класическа музика. Страстно пееше жена и изливаше душата си с песента. Направо да ти секне дъхът. Крисчън вдигна поглед и се усмихна.
- Видя ли! Нали ти казах, че ще му хареса! - възкликна въодушевено Франко.
- Изглеждаш възхитително, Ана - оценяващо заяви Крисчън.
- Моята работа тук е приключена - възкликна фризьорът.
Крисчън се изправи и пристъпи към нас.
- Благодаря, Франко.
Франко ме грабна в съкрушителна прегръдка и ме целуна по бузите.
- Никога не позволявай на никой друг да те подстригва, Ана!
Засмях се, засрамена от фамилиарността му. Крисчън го изпрати до вратата и се върна.
- Радвам се, че я остави дълга - каза той, докато идваше към мен с грейнали очи, и хвана един кичур между пръстите си.
- Толкова е мека - продължи. Гледаше ме. - Още ли ми се сърдиш?
Кимнах и той се усмихва.
- Точно за какво ми се сърдиш?
Извъртях очи към тавана.
- Целия списък ли искаш да чуеш?
- Списък ли има?
- При това дълъг.
- Може ли да го обсъдим в леглото?
- Не. - Нацупих му се детински.
- Тогава на обяд. Гладен съм, и не само за храна. - Ухили ми се сладострастно.
- Няма да позволя да ме отвлечеш със секс.
Крисчън потисна усмивката си.
- Какво конкретно ви безпокои, госпожице Стийл? Изплюйте камъчето.
„Добре“.
- Какво ме безпокои ли? Ами, сериозно нарушеното ми от теб право на личен живот, фактът, че ме заведе на някакво място, където работи твоята бивша любовница и където си водил да се обезкосмяват всичките си любовници, че се отнесе грубо с мен на улицата като че ли съм шестгодишна - и отгоре на всичко позволи на твоята госпожа Робинсън да те докосне! - Гласът ми се беше издигнал до кресчендо.
Той повдига вежди и доброто му настроение се стопи.
- Страхотен списък! Но само за да изясним още веднъж - тя не е моята госпожа Робинсън.
- Тя може да те докосва - натъртих.
Крисчън сви устни.
- Защото знае къде.
- Какво означава това?
Той прокара пръсти през косата си и за миг затвори очи, сякаш търсеше някакво божествено напътствие. Преглътна мъчително.
- С теб нямаме никакви правила. Никога не съм имал връзка без правила и никога не знам къде ще ме докоснеш. Това ме изнервя. Твоето докосване... - Млъкна, за да намери думи. - То просто означава повече... много повече.
„Повече ли?“ Отговорът му беше абсолютно неочакван, обърка ме и онази думичка с голямото Значение отново увисна помежду ни.
Моето докосване означавало... повече. Как да устоя, когато ми говори такива неща? Сивите очи търсеха моите, боязливо.
Колебливо протегнах ръка и боязънта прерасна в тревога. Крисчън отстъпи назад и аз отпуснах ръка.
- Желязна граница - прошепна той. Изглеждаше измъчен, дори паникьосан.
Нямаше как да не изпитам смазващо разочарование.
- Ти как щеше да се чувстваш, ако не можеше да ме докосваш?
- Опустошен и онеправдан - незабавно отговори Крисчън. „О, милият ми!“ Поклатих глава, усмихнах му се успокоително и той се отпусна.
- Някой ден ще трябва да ми обясниш защо точно тази граница е желязна.
- Някой ден - повтори Крисчън и за стотна от секундата като че ли се освободи от уязвимостта си.
Как можеше да превключва толкова бързо? Не познавах по-непостоянен човек.
- Та да продължим с твоя списък. За нарушаването на правото ти на личен живот. - Устните му се свиха, докато размишляваше.
- Защото знам номера на банковата ти сметка ли?
- Да. Това е възмутително!
- Правя пълна проверка на всичките си подчинени. Ще ти покажа. - Обърна се и тръгна към кабинета си.
Покорно го последвах. Бях смаяна. Той извади от една заключена кантонерка кафява папка. На етикета бе отпечатано: АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ.
Мама му стара! Гневно се вторачих в него.
Той извинително сви рамене, после каза тихо:
- Можеш да я вземеш.
- О, божичко, адски съм ти благодарна! - изсумтях. Запрелиствах папката. Той имаше копие на акта ми за раждане, за бога, моите железни граници, на трудовия ми договор
- Господи! - номера на социалната ми осигуровка, биография, сведенията от трудовата ми книжка.
- Значи знаеше, че работя в „Клейтън“.
-Да.
- Не е било съвпадение. Не си се отбил случайно.