Той сви разсеяно рамене.
- Какво ще пиеш?
- Бяло вино, ако обичаш.
Той отново се намръщи, но все пак тръгна към бара.
-Ана!
Хосе се промъкваше през множеството.
Леле боже! Хосе с костюм! Изглеждаше добре. И щастлив. Прегърна ме, притисна ме силно. Едва се сдържах да не избухна в сълзи. Приятелят ми, единственият ми приятел, докато Кейт я нямаше. Очите ми се напълниха със сълзи.
- Ана, много се радвам, че успя да дойдеш - каза той, после ме пусна и започна да ме оглежда.
- Какво?
- Добре ли си? Изглеждаш някак странно. Бюз тю2, отслабнала си!
Замигах бързо, за да пропъдя сълзите, не него.
- Добре съм, Хосе. Просто много се радвам да те видя. Честито. - Гласът ми потрепери, когато забелязах загрижеността, изписала се на лицето му, но се стегнах и се овладях.
- Как дойде? - попита той.
- Крисчън ме докара - отвърнах предпазливо.
- Така ли? - Усмивката на Хосе се стопи. - Той къде е? - И се намръщи.
- Отиде за напитки. - Огледах се за Крисчън и видях, че си говори с някакъв човек на опашката. Обърна се към мен и погледите ни се срещнаха. За момент бях като парализирана, не откъсвах очи от невъзможно красивия мъж, който ме наблюдаваше с неразгадаемо изражение. Погледът му ме прогаряше.
Мили боже... Този красавец искаше да се върна при него! Дълбоко в мен се разгоря сладка радост.
- Ана! - Гласът на Хосе ме върна към действителността. -Много се радвам, че дойде... Виж, искам да те предупредя...
Неочаквано госпожица Много къса коса и яркочервено червило цъфна при нас и го прекъсна.
- Хосе, журналистката от „Портланд Принтс“ дойде. Ела. - И ми се усмихна любезно.
- Страхотно, нали? За славата говоря. - Хосе се усмихна широко и в отговор аз също се усмихнах - той беше невероятно щастлив. - Ще се видим по-късно, Ана. - Целуна ме по бузата и тръгна към една млада жена, застанала до висок слаб фотограф.
Снимките на Хосе бяха навсякъде, някои бяха огромни. Имаше и черно-бели, и цветни. Много от пейзажите бяха приказно красиви. На една от снимките, правени край езеро около Ван-кувър, беше ранна вечер и розови облаци се отразяваха в неподвижната вода. За кратко се пренесох сред тази тишина и спокойствие. Невероятно.
Крисчън застана до мен и ми подаде чашата вино.
- Става ли за нещо? - попитах с напълно естествен глас.
Той ме погледна недоумяващо.
- За виното питам - поясних.
- Не. На подобни събития рядко сервират нещо добро. Момчето обаче има забележителен талант, нали? - Крисчън също се възхищаваше на снимката с езерото.
- Защо иначе щях да го моля да те снима? - В гласа ми нахлу гордост.
Очите му бавно се преместиха от снимката към мен.
- Крисчън Грей? - Фотографът от „Портланд Принтс“ пристъпи към Крисчън. - Позволете да ви снимам.
- Разбира се. - Намръщеното лице на Крисчън се изглади и той ме дръпна до себе си. Фотографът ни погледна и дори не прикри изненадата си.
- Благодаря ви, господин Грей. - Щракна няколко снимки. -Госпожица... - започна любопитно.
- Ана Стийл - отвърнах.
- Благодаря ви, госпожице Стийл. - И забърза нанякъде.
- Потърсих твои снимки с гаджета в интернет, но не открих нито една - казах. - Затова Кейт беше решила, че си гей.
Устните на Крисчън потрепнаха в нещо като усмивка.
- Това обяснява нетактичния ти въпрос. Не, Анастейжа, нямам гаджета, ти си единственото. Това обаче ти е известно. - Гласът му беше тих и много искрен.
- Значи никога не си... - огледах се нервно, за да съм сигурна, че никой не ни подслушва, - никога не извеждаш подчинените си кукли?
- Понякога ги извеждам. Но не излизаме като двойка, на среща. Обикновено на пазар. - Той сви рамене, без да откъсва очи от мен.
„Значи сте си стояли в залата за игри“ - Червената стая на болката в апартамента му. Не знаех какво да кажа.
- Само ти, Анастейжа - прошепна той.
Изчервих се и сведох поглед към ръцете си. По свой начин той държеше на мен.
- Струва ми се, че силата на приятеля ти е в пейзажите, не в портретите. Ела да пообиколим.
Докато разглеждахме снимките, забелязах, че една двойка ми кима, усмихваха ми се широко, сякаш ме познават. Сигурно защото бях с Крисчън. Но ето че някакъв млад мъж открито ме зяпаше. Какво ставаше?
Завихме зад ъгъла и едва сега разбрах защо ме гледат стран-но. На отсрещната стена бяха закачени седем огромни снимки - мои.
Зяпнах ги недоумяващо, напълно слисана, и кръвта се от-тече от лицето ми. Та това бях аз - нацупена, засмяна, намръщена, сериозна, весела. Всичките в близък план, до една черно-бели.
Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.