Наведох се. Косата ми се разпиля по него и го поех в устата си. Засмуках силно. Той затвори очи, тялото му трепереше под мен.
- Господи, Ана, не бързай изстена той.
Чувствах се толкова силна: такова прекрасно чувство да го възбуждам, да го дразня с устата си, с езика си. Цялото му тяло бе топка свити мускули. Плъзнах уста надолу, усетих го в гърлото си. Свих уста около него и после пак нагоре, после пак надолу до гърлото. И пак и пак.
- Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.
Седнах задъхана, горяща като него, но объркана. Мислех, че
е на мое разположение. Другата в мен гледаше все едно някой току-що бе грабнал сладоледа от ръката й. И от устата й.
- Невинността ти и ентусиазмът ти... са така обезоръжаващи. Ти отгоре. Това трябва да направим.
О!
- Ето, сложи ми го каза той и ми подаде единия презерватив.
„Аз? Как?" Разкъсах пликчето и извадих лепкавия кондом.
- Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре. Говореше жадно и задъхано.
Съсредоточих се и много, много бавно се залових да изпълня инструкциите.
- Ще ме побъркаш така, Ана стенеше той.
Възхищавах се на ефекта, който имаха върху него ръцете ми.
Гледах го възбуден до крайност, готов, задъхан, копнеещ. Самата гледка беше ужасно възбуждаща.
- Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!
Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си.
- Ето така.
Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо. Изненадата от това сюблимно усещане... „О, моля те, моля те!"
- Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия шепнеше той и за секунди затвори очи.
Беше целият в мен, до края, държеше ме неподвижна. Минаха секунди... минути... не знам... и той все така гледаше дълбоко в очите ми.
- Така е по-дълбоко каза. Започна да се върти под мен и в мен. Скимтях и стенех. Всичко в мен бе един оголен, жаден нерв, готов да поеме отново и отново това усещане.
- Пак прошепнах. Той се усмихна и изпълни.
Цялото ми тяло се изпъна назад, главата ми отметната, косата ми падаше по целия ми гръб. И тогава той бавно се отпусна назад и легна.
- Ти си наред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. Гласът му беше толкова дрезгав и толкова съблазнителен...
Хванах ръцете му все едно животът ми зависеше от това. Леко се повдигнах нагоре и пак се пуснах по него. Очите ми изгаряха в лудо очакване. Той дишаше пресекнато, също като мен, надигаше се всеки път, когато се спусках по него, и ме повдигаше нагоре. И така заедно в ритъм... нагоре, надолу, нагоре, надолу... пак, и пак, и беше... толкова хубаво!
И посред надигащата се пулсираща стихия в мен, покрай усещането за пълнота, покрай неконтролираното ми дишане, единственото, което виждах, бяха очите му, заключени в моите. И в тях видях възхищение пред някакво чудо а чудото бях аз.
Аз бях Крисчън. Той бе мой, аз бях негова. И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения.
16.
Много бавно сетивата ми се върнаха в реалността. И то каква реалност! Бях в безтегловност, замаяна, крайниците ми омекнали, без грам останала енергия. Лежах върху него, главата ми бе върху гърдите му, вдишвах опияняващата му миризма на свежо и чисто, на скъпия шампоан, и тази на тялото му най-възбуждащата миризма на света. Миризмата на Крисчън. Не исках да мръдна от там. Исках да дишам този еликсир от аромати. Как ми се щеше да я нямаше тази тениска, да махна бариерата между нас. И докато сетивата ми се бяха върнали в тялото, разумът очевидно не се бе върнал в мозъка ми. Сложих ръка върху гърдите му. За първи път го докосвах там. Беше мускулест и твърд. Ръката му веднага сграбчи моята, но после нежно я вдигна до устните си и той целуна пръстите ми. Претърколи се настрани, надигна се на лакът и впери очи в моите.
- Не го прави каза и ме целуна леко.
- Защо не обичаш да те докосват? попитах шепнешком, без да откъсвам очи от неговите.
- Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.