Той се усмихна.
- Анастейжа, прекрачих прекалено много граници днес. Трябва да си ида. Ще се видим в неделя. Ще поправя договора и ще е готов. След това можем да започнем със забавленията.
- Със забавленията? Сърцето ми скочи зад предните зъби.
- Искам да направим нещо като... сценка. Но няма да го направим, преди да подпишеш. Искам да съм сигурен, че си готова.
- Значи мога да протакам и да не подпиша?
Той ме изгледа, опитваше се да прецени какво се опитвам да кажа. После устните му се извиха в усмивка.
- Да, предполагам, че можеш, но аз вероятно ще се пречупя под напрежението.
- Да се пречупиш? Как?
Моето друго аз внезапно се събуди и вече слушаше с внимание. Той се усмихна съблазнително.
- Може да стане доста грозно.
Усмивката му бе заразителна.
- В какъв смисъл грозно?
- О, нали знаеш.... катастрофа, експлозия, отвличане, карцер.
- Би ме отвлякъл?
- О, да. Не спираше да се усмихва.
- Ще ме задържиш против волята ми?
Това звучеше доста възбуждащо.
- О, да. И тогава вече говорим за 24/7.
- Не разбирам казах задъхано, сърцето ми блъскаше... Шегуваше ли се?
- Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата.
Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас.
- Така че нямаш избор каза той саркастично.
- Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето.
- О, Анастейжа Стийл, дали ме лъжат очите, или току-що ми направи кисела физиономия и врътна тези очи?
По дяволите!
- Не! почти изцвилих.
- Мисля, че направи точно това. Какво ти казах предишния път, когато ми врътна тази физиономия?
По дяволите, по дяволите! Той седна на ръба на леглото и каза:
- Ела тук.
Не, не се шегуваше. Седях и го гледах, вцепенена.
- Не съм подписала прошепнах.
- Предупредих те, нали? А аз винаги държа на думата си. Ще те напердаша и след това ще те чукам толкова силно, колкото не си чукана никога. Изглежда, че все пак ще се наложи да ползваме този презерватив.
Гласът му беше много нежен и мек. И много сластен. Вътрешностите ми буквално се усукаха от мощно, течно желание. Той ме гледаше с пламнали очи. Внимателно опънах краката си. Дали да бягам? Това беше. Връзката ни се балансираше върху този миг. Да му позволя ли да го направи, или не, и да приключим всичко сега, веднага. „Направи го!" молеше ме моето друго аз. А подсъзнанието ми беше точно толкова парализирано, колкото бях и аз.
- Чакам. А не съм много търпелив, честно.
О, Господи! Защо изпитвах такова силно желание, а в същото време се страхувах? Краката ми бяха омекнали от възбуда... или от страх? Кръвта ми пулсираше. Плъзнах се по леглото към него.
- Добро момиче каза той. Сега стани.
Мамка му! Не можеше ли просто да приключи с това веднъж завинаги? Не бях сигурна, че мога да се изправя. Олюлях се. Той протегна ръка и аз сложих презерватива в ръката му. И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна!
- Хвани главата си с две ръце заповяда той.
Изпълних незабавно.
- Защо правя това, Анастейжа? попита той.
- Защото си завъртях очите. Едва произнасях думите.
- Мислиш ли, че това е възпитано?
-He.
- Ще го направиш ли пак?
-Не.
- Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?
Много бавно събу клина ми. Дали имаше нещо по-унизително? Унизително, странно и много възбуждащо. Само той можеше да забърка такъв коктейл от емоции. Сърцето ми беше в гърлото. Едва дишах. „Дали ще ме боли?"
Той сложи ръка върху голото ми дупе започна да ме гали леко, нежно. А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато. Удари ме пак, и пак, ударите се стоварваха все по-бързи. Господи, болеше! Не издадох и звук, макар лицето ми да бе разкривено от болката. Опитвах се да въртя тялото си и да избегна ударите. Адреналинът ми се бе качил извън всякакви измерения.
- Не мърдай, или ще те пляскам още.
Погали ме. Последва ударът. Всичко бе в някакъв ритъм галеше ме, милваше ме и следваше удар. Стиснах зъби, за да надмогна болката. Мозъкът ми се изпразни, а в същото време се опитвах да разбера що за усещане е това. Той не ме удряше два пъти на едно и също място. Болката се разпростираше все повече и повече.