- Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя.
Наведе се към мен и прокара носа си по ухото ми
Изчервих се, ама то и без това бях няколко нюанса над аленото от жегата.
- Толкова си горещ казах.
- И ти не си за изхвърляне каза усмихнато той и се притисна провокативно към мен.
Почервенях още повече. Не че беше секси, просто ми беше много топло. Той се надигна на лакът и ме погледна с весело пламъче в окото. Изненадах се, когато се наведе и ме целуна много нежно по устните.
- Добре ли спа?
Кимнах. Гледах го. И чак сега осъзнах, че бях спала много добре и спокойно, с изключение на последния половин час, когато ми беше много горещо.
- И аз каза той замислено. Дори удивително добре добави вече озадачено. Колко е часът?
Погледнах будилника.
- Седем и половина.
- Седем и половина?! Мамка му! Скочи от леглото и почна да подскача и да се препъва в джинсите си, докато ги обуваше.
Седнах. Сега бе мой ред са се забавлявам. Крисчън Грей закъсняваше и бе в паника. Това беше нещо ново за мен и определено беше смешно. Мина ми през ума, че задникът ми е добре и вече не ме боли.
- Ти определено не ми влияеш добре! Имам среща. Трябва да бързам. Трябва да съм в Портланд в осем. Ти какво смееш ли ми се?
-Да.
Той се усмихна
- Закъснях, а аз никога не закъснявам. Още нещо ново, госпожице Стийл.
Наведе се, улови главата ми в ръце, погледна ме и каза:
- Неделя.
Думата бе натежала от неизказани обещания. Цялото ми тяло се сви, влагалището и всичките мускули край него се раздираха от сладко очакване. Чувството бе прекрасно.
Ако поне за малко мозъкът ми можеше да се остави на тялото ми да го води! Той ме целуна пак, събра всичките си неща от нощното шкафче в една ръка, в другата хвана обувките си.
- Тейлър ще дойде и ще се оправи с бракмата ти. И бях съвсем сериозен! Не я карай! Ще се видим в апартамента ми в неделя. Ще ти пиша в колко часа.
Крисчън Грей бе прекарал нощта с мен. Вече бях спокойна. И нямаше секс, а само гушкане. Той ми бе казал, че никога не спи с никого, но с мен бе спал три пъти. Усмихнах се и бавно станах от леглото. Чувствах се изпълнена с надежда. Тръгнах към кухнята да си направя чай.
Хапнах, взех бърз душ и вече светкавично се обличах за последния ми ден в „Клейтьн". Това беше! Краят на цяла една епоха в моя живот. Трябваше да кажа сбогом на господин и госпожа Клейтьн, на университета, на апартамента и на Уанда. Погледнах дяволската машина. Бе едва 7:52. Имах време.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Насилие и обида:последици
Дата : 27 май 2011, 08:05
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей, Искахте да разберете как се чувствам след като Вие ме... да видим кой глагол е удачно да използваме... напляскахте, наказахте, набихте, унизихте. Е, по време на целия този доста обезпокоителен процес се чувствах унизена, смазана, насилвана. И колкото и отвратително и буквално убийствено тежко да е за мен да призная да, бях възбудена, както вече констатирахте.
Това вече бе съвсем неочаквано за мен. И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие.
Това обаче, което ме разтревожи най-много, бе усещането след това. И това вече е трудно да се опише с думи. Бях щастлива, че Вие бяхте щастлив. И бях облекчена, че в крайна сметка болката не беше чак токова непоносима, както бях очаквала. И когато лежах в ръцете Ви, изпитвах само спокойствие. Но съм доста объркана, дори изпитвам срам, че се чувствах по този начин. Това крайно ме обезпокоява. И резултатът е, че не знам какво да мисля. Това отговаря ли на въпроса Ви?
Надявам се светът на бизнес сделките да е вълнуващ както винаги и... че не сте закъснели прекалено много.
Благодаря ти, че остана с мен.
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Освободи съзнанието си
Дата: 27 май 2011, 08:24
До: Анастейжа Стийл
Интересно... дори малко преувеличено заглавие на мейла
Госпожице Стийл,
Нека Ви отговоря:
Бих го нарекъл пляскане, защото то си беше точно това.
Значи сте се почувствали насилена, унизена, смазана. Колко много Tec ДЪрбървилска драма! Доколкото си спомням, Вие решихте да изберете пътя на унижението. Дали наистина се чувствате така, или просто си мислите, че така е редно да се чувствате? Това са две съвсем различни неща. Ако наистина се чувствате така, не смятате ли, че е добре да приемете тези чувства, да се радвате на начина, по който сте се почувствали заради мен? Точно това би направила една подчинена...