Дата: 27 май 2011, 13:24
До: Анастейжа Стийл
Добре казано, госпожице Стийл. Мъдро както винаги.
Доктор Флин е на почивка.
Правя това, защото мога.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Сложих с омраза Нещото в задния си джоб. То бъзна още веднъж, опряно до задника ми. Колко полезна вещ, помислих си саркастично. Не му обърнах внимание, но това ми костваше цялата воля.
В четири часа господин и госпожа Клейтьн събраха всичките си служители и след една доста... смущаваща, ласкателна и много искрена реч ми връчиха чек за триста долара. И точно тогава всичките събития, натрупали се като лавина през последните три седмици изпити, завършване, един смахнат и напълно преебан от живота милионер, загубване на девственост, крайни и дискусионни ограничения, стаи с играчки, в които нямаше играчки, разходки с хеликоптер и фактът, че след края на деня си отивах... всичко това ме разтресе и едва успях да се задържа права и да не се разплача. Подсъзнанието ми ме гледаше с възхищение. Прегърнах силно господин и госпожа Клейтьн.
Тя бяха добри и щедри хора. Щяха да ми липсват много.
С Кейт се засякохме пред квартирата: и тя Тъкмо слизаше от колата си.
- Какво е това, по дяволите? викна обвинително тя и посочи аудито. Не можах да устоя на изкушението да я избъзикам.
- Кола. Това е кола.
Тя присви очи с отвращение. За секунда се зачудих дали и тя няма да ме метне на коляното си и да ме опердаши.
- Това е подаръкът ми за завършването. Опитах се да говоря спокойно и без грам емоция., Да, точно така, на мен ми подаряват скъпи коли всеки ден, така да знаеш!" Ченето й зейна в голямо учудено О.
- Много щедро копеле, нали?
Кимнах.
- Не исках да я приема, но, честно казано, не си заслужава да се караме заради една кола.
Кейт сви устни.
- Нищо чудно, че ти е взел акъла. А и нощес остана да спи у нас.
-Да.
- Искаш ли да доопаковаме?
Кимнах и влязох след нея. Проверих имейла от Крисчън.
От: Крисчън Грей
Относно: Неделя
Дата: 27 май 2011, 13:40
До: Анастейжа Стийл
Нека се видим в неделя в един часа. Добре ли е за теб?
Лекарят ще е в Ескала да те прегледа в 1:30.
Тръгвам за Сиатъл.
Надявам се всичко по преместването да мине гладко. Очаквам с нетърпение да те видя в неделя.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Не разбирах как може да пише за такива неща. Все едно обсъждахме времето. Реших да му пиша веднага след като свършим с опаковането. Как бе възможно да е толкова забавен и весел и в следващата секунда такова дърво!? Не можех да следвам обратите в настроенията му. Честно, не беше ли това имейл, каквито големите клечки пишат на служителите си? Врътнах очи пред монитора, все едно наистина исках да го предизвикам, и отидох да помогна на Кейт с опаковането.
Тейлър беше с превъзходно ушит костюм. Чак сега обърнах внимание, че наистина прилича на бивш военен много къса коса, набито мускулесто тяло и хладен поглед.
- Госпожице Стийл, дойдох за колата ви каза той.
- О, да, влез, ще взема ключовете.
Със сигурност грижите за колата ми бяха основната му задача сега. Отново се зачудих какво ли включва длъжностната му характеристика. Дадох му ключовете и тръгнахме към колата в пълно мълчание. Моето мило светлосиньо костенурче. Отворих вратата и извадих фенерчето от жабката. Това бе всичко. Нямах нищо мое в тази кола. „Сбогом Уанда. Благодаря ти". Погалих я по капака, докато затварях вратата, и попитах:
- От колко време работиш за господин Грей?
- От четири години, госпожице Стийл.
Изведнъж изпитах огромна потребност да го бомбардирам с въпроси. Този мъж знаеше всичките му тайни. Но най-вероятно бе подписал договор за конфиденциалност. Погледнах го неспокойно. Имаше същото затворено темерутско изражение като Рей и ми стана много мил.
- Той е добър човек, госпожице Стийл каза Тейлър с усмивка. После кимна в знак на уважение, качи се в колата ми и замина.
Апартамент, кола, работа... всичко се променяше. Но всъщност най-голямата промяна бе Крисчън Грей. Бил добър човек? Сигурно?
Хосе дойде в осем и донесе китайска храна. Бяхме свършили с опаковането. Донесе и няколко бири. С Кейт седнахме на дивана, а той на пода между нас, с кръстосани крака. Гледахме глупости по телевизията, пиехме бира и вечерта се изнизваше. Започнахме да си спомняме случки от тези четири хубави години и се смеехме все по-шумно. Бирата бе почнала да действа.