- Не, но следенето е едно от нещата, в които е доста добър. Беше си вярно.
Тя се намръщи още повече.
- Не зная защо, но той определено ме притеснява. Е, поне шампанското е охладено и е много добро.
Разбира се. Само Крисчън би изпратил охладено шампанско или бе накарал секретарката си да го прати, или пък може би Тейлър. Отворихме го и извадихме двете чаши за чай. Това бяха последните две неща, които бяхме опаковали.
- Болеже Гран Ан Розе 1999. Изключително добра реколта казах на Кейт и се чукнахме с чашите за чай.
Събудих се много рано. Беше сиво и мрачно неделно утро. Бях се наспала удивително добре. Лежах в леглото и гледах кашоните. Подсъзнанието ми започна да нарежда как трябва да разопаковам всичките тези неща. Не... днес е големият ден. Моето друго аз подскачаше нетърпеливо от крак на крак. Очакването на нещо неизвестно, може би не много добро, увисна тежко, като лошо предчувствие над главата ми, като тъмен тропически буреносен облак. Стомахът ми се сви от притеснение. А с него ме заля и тъмна, чувствена, болезнена жажда. Опитах се да си представя какво ще прави с мен. И разбира се, трябваше да подпиша проклетия договор. А дали трябваше? Чух сигнала за ново съобщение в дяволската машина до леглото ми.
От: Крисчън Грей
Относно: Моят живот в цифри
Дата: 29 май 2011, 08:04
До: Анастейжа Стийл
Ако ще идваш сама с колата, ще ти е нужен кодът за гаража на „Ескала": 146963.
Паркирай на пето място. То е едно от моите. Кодът на асансьора е: 1880.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Изключително добра реколта
Дата: 29 май 2011, 08:08 До: Крисчън Грей
Да, сър, разбрано.
Благодаря за шампанското и за балончето с Чарли Танго. Сега е вързано за леглото ми.
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Завиждам на балончето
Дата: 29 май 2011, 08:11
До: Анастейжа Стийл
Винаги на Ваше разположение!
Не закъснявай.
Късметлия е този Чарли Танго.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Врътнах очи, раздразнена от наставническия му тон. Но последният ред ме накара да се усмихна. Тръгнах към банята и се запитах дали Елиът е успял да се върне при Кейт през нощта. Опитвах се да си озаптя нервите.
„Мога да карам аудито с токчета!" Не беше за вярване. Точно в 12:55 бях пред гаража на „Ескала" и паркирах на мястото, което ми бе казал. Колко ли места държеше? Аудито SUV и другото
R8 бяха там. Имаше и две по-малки Ауди SUV. Хм. Проверих как е гримът ми в огледалцето над волана то светваше, щом се отвори. Нямах такова в Уанда. Но не това бе причината да слагам грим само в краен случай.
„И сега какво, момиче?" Моето друго аз размахваше помпони и ликуваше. Огледах роклята в цвят синя слива в безкрая от огледала в асансьора. Е, добре де, роклята на Кейт. Последния път, когато я бях облякла, той искаше да я бели от тялото ми. Усетих познатата болка. Сладко желание сви слабините ми. Едва вдишах. Едно от най-сензационните усещания, които бях разучила напоследък. Носех бельото, което ми бе купил Тейлър. Изчервих се при мисълта за късо остригания, почти до кожа, бивш военен, принуден да обикаля из „Ажон Провокатер" или откъдето го бе взел. Вратата се отвори и се озовах във фоайето на апартамент номер едно.
Тейлър стоеше пред двойната врата.
- Добър ден, госпожице Стийл.
- О, моля, наричай ме Ана.
- Добър ден, Ана. Той се усмихна. Господин Грей ви очаква.
Нямаше нищо по-сигурно от това.
Крисчън бе седнал на дивана в хола и четеше неделния вестник. Вдигна глава, когато Тейлър ме въведе в стаята. Беше същата, каквато я помнех. Бе минала само седмица, откакто бях тук, а ми се струваше цяла вечност. Крисчън изглеждаше спокоен и уравновесен. Изглеждаше божествено. Беше бос, с джинси и свободно пусната бяла ленена риза. Косата му беше много разчорлена. Очите му пламнали дяволито. Стана и бавно се приближи към мен. По красиво изваяните му устните затанцува усмивка.
Стоях като парализирана. От вида му, от гласа му, от погледа му, пълен с надежда за това, което предстоеше да се случи. И онова познато електричество между нас запалваше едно по едно нервните окончания под корема ми и ме теглеше към него.
- Хм... тази рокля каза той одобрително и ме погледна в очите. Добре дошла отново, госпожице Стийл прошепна, хвана брадичката ми, наведе се и ме целуна леко и нежно по устните. Допирът му разтресе тялото ми и дишането ми се учести.