- Ще сляза долу. И излезе от стаята, която се очакваше да бъде „моята".
- Е, госпожице Стийл? Господин Грей ми плаща цяло малко състояние за тази консултация. Какво мога да направя за вас?
След цялостен преглед и безкрайни дискусии двете решихме да започна да вземам хапчета всеки ден, без прекъсване. Тя ми написа безплатна рецепта и ми каза да ги купя на другата сутрин и да започна да ги пия. Хареса ми отношението й. Нямаше празни приказки. Но не спря да ми повтаря до посиняване (наситено синьо), че не бива да забравям да ги вземам всеки ден. По едно и също време. Можех да се закълна, че изгаря от любопитство да разбере нещо повече за връзката ми с Грей. Не й казах никакви подробности. Някак се съмнявах, че би изглеждала така спокойна и в пълно владеене на положението, ако можеше да види Червената стая. Изчервих се, докато минавахме покрай затворената й врата към галерията, която Крисчън бе определил за своя всекидневна.
Крисчън четеше, седнал на дивана. От уредбата се носеше ария. Музиката спря дъха ми. Виеше се като дим около него, увиваше го като в пашкул, изпълваше стаята със сладост и горчивина. Изглеждаше спокоен. Когато усети присъствието ни, се обърна и се усмихна топло.
- Готови ли сте? попита откровено заинтригуван. Насочи дистанционното към една лъскава бяла кутия под камината, където бе пъхнал айпода си, и божествената мелодия избледня, но остана да виси някъде там... като фон. Стана и тръгна към нас.
- Да, господин Грей. Грижете се за нея. Тя е красиво умно младо момиче.
Едва ли нещо би изненадало Крисчън повече от тези думи. Същото важеше и за мен. Беше повече от странно да чуеш точно това от устата на лекар. Дали не се опитваше да го заплаши по един доста деликатен начин? Крисчън се окопити бързо.
- Имам откровеното намерение да правя точно това каза замислено.
Погледнах го и вдигнах рамене доста сконфузено.
- Ще ви изпратя сметката отсече тя и се ръкуваха за довиждане.
- Приятен ден и късмет, Ана каза ми и докато стискаше ръката ми, около очите й се свиха малки нежни усмихнати бръчици.
Тейлър се появи отнякъде да я изпрати. „Как го прави? Къде ходи да слухти?"
- Как мина? попита Крисчън.
- Благодаря, добре. Каза, че трябва да се въздържам от всякакъв сексуален контакт през следващите четири седмици.
Той зяпна. Не го бях виждала така шокиран. Не можах да задържа сериозното си изражение и избухнах в идиотски смях.
-Хвана се!
Той присви очи и веднага спрях да се смея. Изглеждаше направо страшен. Кръвта се отцеди от главата ми, подсъзнанието ми подви опашка. Вече си представях как ме слага на коляното си със заголен задник.
- Хванах се! разсмя се той, грабна ме през кръста и ме дръпна до себе си. Вие сте непоправима, госпожице Стийл каза тихо, погледна в очите ми, зарови пръсти в косата ми и започна да увива кичурчета около пръстите си. Държеше ме здраво, не можех да мръдна. Целуваше ме силно и се наложи да се хвана за здравите му ръце, за да не падна.
- Трябва да ядеш. Не искам да ми припадаш после каза той срещу устните ми.
- Това ли е всичко, което искаш от мен? Тялото ми?
- И тази умна уста отвърна той задъхано.
Целуна ме още веднъж трескаво и нетърпеливо, после внезапно ме пусна, хвана ме за ръка и ме поведе към кухнята. Пак не знаех какво става. В един миг се шегуваме, а после... Започнах да си правя вятър на лицето. Беше ми горещо. Той бе разбудил всеки нерв в тялото ми, едва ходех от спазми в слабините, а сега трябваше да възвърна цялото си равновесие, за да ям. Арията все още звучеше като фон.
- Какво слушаме?
- Вила Лобос, Бразилска баяна. Хубаво е, нали?
-Да.
На плота в кухнята бе наредено за двама. Крисчън извади салата от хладилника.
- Обичаш ли салата „Цезар" с пилешко?
О, слава богу, не беше нещо тежко.
- Да, благодаря.
Наблюдавах го как се движи из кухнята. Така удобно и уверено се чувстваше в тялото си, във всяко свое движение. Но пък не позволяваше да го докосват. Може би дълбоко в себе си не беше толкова спокоен в собствената си кожа. Хората не са острови в море. Никой не е. Освен може би Крисчън Грей.
- За какво си мислиш? попита той и прекъсна мислите ми. Изчервих се.
- Просто гледах начина, по който се движиш.
Стана му забавно.
-и?
Продължих да се изчервявам.
- Много си грациозен.
- О, благодаря, госпожице Стийл каза той и седна до мен с бутилка вино. Шабли?
-Да.
- Вземи си салата. Кажи ми кой метод избра?
За секунда изпаднах в паника от въпроса, отне ми време да стопля, че говори за визитата на доктор Грийн.
- Хапчета.