Това го притесни.
- И няма да забравяш да ги вземаш всеки ден по едно и също време?
Дяволите да го вземат! Разбира се, че нямаше да забравям. Той обаче откъде можеше да е сигурен колко помня?
Знаех, че ще забравям.
- Сигурна съм, че ще ми напомняш.
Той се усмихна.
- Ще си сложа червена точка в календара. Яж сега.
Пилешката салата беше много вкусна. За моя изненада имах
доста добър апетит и наистина бях гладна. И за първи път свърших яденето си преди него. Виното беше свежо, студено и миришеше на плодове.
- Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл? каза той и щастливо погледна празната ми чиния.
Погледнах го изпод мигли и прошепнах:
-Да.
Дишането му се промени. Той ме погледна и въздухът се изпълни с електричество, въздушните пластове се заредиха и разместиха. Очите му, досега тъмни, изведнъж станаха опушено сиви и замъглени. Той стана и тръгна много бавно към мен, все по-близо и по-близо. Ръцете му ме вдигнаха от високия стол и ме притиснаха до тялото му.
- Наистина ли искаш да го направиш? попита задъхано, впил напрегнатия си поглед в очите ми.
- Не съм подписала нищо.
- Знам. Но тези дни така или иначе нарушавам правилата.
- Ще ме биеш ли?
- Да, но няма да е с цел да те боли. Не искам да те наказвам точно сега. Ако ми беше паднала снощи, нещата щяха да са съвсем различни.
„Той иска да ме нарани! Как се справя човек в такива ситуации?" Не можех да прикрия ужаса си.
- Не позволявай на никого да те убеди в обратното, Анастейжа. Една от причините хората да харесват това, което правя, е, че ние сме устроени така. Обичаме или да причиняваме болка, или да получаваме болка. Съвсем просто е. Ти не обичаш нито едно от двете и вчера мислих доста за това.
Придърпа ме до себе си по-здраво и усетих ерекцията му, притискащия се до корема ми пенис. Трябваше да бягам, но не можех. Бях толкова силно привлечена на някакво много ниско, първично ниво, което дори не исках да започвам да анализирам.
- И стигна ли до някакво заключение? прошепнах.
- Не. А точно сега искам да те вържа и да те чукам до несвяст. Готова ли си за това?
- Да казах бързо, запъхтяно, всичко в мен се сви, цялото ми тяло се стегна от напрежение и очакване.
- Добре, ела. Подаде ми ръка и без да приберем мръсните съдове от плота, тръгнахме към горния етаж.
Сърцето ми биеше силно. Това е то. Наистина щях да го направя. Моето друго аз се въртеше в пирует, изживяваше се като световноизвестна балерина. Пирует след пирует. Той отвори вратата към стаята с играчките и ми направи път да вляза. За втори път прекрачвах прага на Червената стая на болката.
Всичко си беше същото. Миризмата на кожа, полирана с нещо с дъх на цитрусови плодове, тъмно дърво. Много еротично. Кръвта минаваше по вените ми с бясна скорост. Адреналин, примесен с похот и копнеж. Силен и доста тежък коктейл. Лицето на Крисчън се бе променило за секунди. Беше станало по-сурово и някак зло. Погледна ме. Очите му бяха горещи, страстни и... хипнотизиращи.
- Когато си в тази стая, си изцяло моя. Думите излизаха от устата му бавни, премерени, запъхтени. И ще правиш това, което аз кажа. Разбираш ли?
Погледът му беше напрегнат. Кимнах. Устата ми бе пресъхнала, сърцето ми щеше да изскочи от гръдния кош.
- Свали си обувките нареди той с мек глас.
Преглътнах и непохватно ги свалих. Той се наведе, взе ги и ги
остави до вратата.
- Добре. И не се колебай, когато получиш заповед. Сега ще обеля тази рокля от теб. Искам да го направя от няколко дни, ако не ме лъже паметта. Искам да се чувстваш добре в тялото си, Анастейжа. Имаш красиво тяло и аз обожавам да го гледам. Всъщност бих го гледал по цял ден и искам да не чувстваш срам и притеснение в това тяло или от голотата си. Разбираш ли ме?
-Да.
- Само да? Наведе се към мен и ме прониза с очи.
- Да, сър.
- Наистина ли ме възприемаш така? каза рязко той.
- Да, сър.
- Добре. Вдигни ръце над главата си.
Изпълних без колебание. Той се пресегна и сграбчи краищата на роклята, вдигна я над бедрата ми, бавно над ханша, край корема, после гърдите, през раменете и главата. Отстъпи крачка назад и започна да оглежда тялото ми, докато сгъваше роклята. После я сложи върху шкафа с малките чекмеджета. Не откъсваше очи от мен нито за секунда. Пресегна се и дръпна брадичката ми надолу. Допирът му преобърна слабините ми.
- Хапеш устната си каза тежко. И знаеш много добре какво ми причиняваш с това добави мрачно. Обърни се.
Обърнах се незабавно. Той разкопча сутиена ми, хвана двете презрамки и ги плъзна по кожата ми надолу по раменете. Пръстите му докосваха и леко потъркваха кожата ми по целия път, чак до края на пръстите, откъдето изниза сутиена. Допирът му отекна в тръпки по целия ми гръбнак. Събуди всеки нерв в тялото ми. Усещах го толкова близо зад себе си. Тялото му излъчваше горещина, а тя загряваше всяка клетка в моето. Той издърпа косата ми назад и тя падна по гърба ми като водопад. После наведе главата ми настрани и прокара носа си по оголения ми врат, вдишваше всеки сантиметър кожа, чак до ушите. Мускулите в слабините ми се свиваха в конвулсии. Жадувах го, а едва ме бе докоснал.