- Миришеш божествено, както винаги, Анастейжа прошепна и ме целуна под ухото.
Простенах.
- Тихо каза той. Не искам нито звук.
Издърпа цялата ми коса на гърба и за моя голяма изненада започна да я заплита в плитка. Ръцете му работеха сръчно и бързо. После я върза с нещо и когато свърши, ме дръпна рязко до себе си.
- Харесвам косата ти сплетена така прошепна.
„Защо ли?"
Пусна плитката ми и каза строго:
- Обърни се!
Изпълних веднага. Дишах задъхано. Не зная кое беше по-силното чувство страхът или желанието, но сместа от двете беше свръхусещане.
- Когато ти кажа да дойдеш тук, трябва да влизаш облечена точно така. Само по бикини. Разбираш ли ме?
-Да.
- Да какво? попита недоволно той.
- Да, сър.
По устата му пробяга усмивка.
- Добро момиче! Очите му горяха. Когато ти кажа да влезеш тук, ще очаквам да коленичиш ето там. Посочи вляво от вратата. Направи го сега.
Опитах се да асимилирам командата и накрая доста нескопосано успях да коленича до вратата, както ми бе казал.
- Можеш да седнеш на петите си.
Седнах на петите си.
- Сложи ръцете си с дланите навътре върху бедрата си. Добре. Сега разтвори коленете си. По-широко. Още по-широко. Идеално. Гледай в пода.
И се приближи до мен. Виждах стъпалата и глезените му. Това бе всичко, което можех да видя. Голи крака. Ако наистина искаше да запомня всичко това, трябваше да ми даде тефтер и химикалка да си водя записки. Изведнъж се наведе и дръпна плитката ми рязко, така че да вдигна глава и да го погледна. Заболя ме.
- Ще запомниш ли тази поза, Анастейжа?
- Да, сър.
- Добре. Стой тук и не мърдай.
И излезе.
Чаках. Къде беше отишъл, по дяволите? Какво мислеше да ми прави? Понятието за време се разми. Не зная дали клечах така минута, пет или десет. Очакването за нещо хубаво или нещо лошо бе единственото, което усещах.
И тогава той се върна. Изведнъж се успокоих и възбудата отново заля сетивата ми. Не знаех изобщо дали е възможна възбуда по-силна от тази, която изпитвах в онзи миг. Можех да видя краката му. Беше сменил джинсите си. Тези бяха стари, скъсани, прани много пъти и меки. Бяха толкова секси... Той затвори вратата и закачи нещо на нея.
- Добро момиче. Браво, Анастейжа. Изглеждаш прелестна така. Стани.
Станах, но продължих да гледам в земята.
- Можеш да ме погледнеш.
Погледнах го плахо. Гледаше ме напрегнато, преценяваше състоянието ми и очите му омекнаха. Беше свалил ризата си. Господи, исках да го докосна. Горното копче на джинсите му бе разкопчано.
- Сега ще те закопчая, Анастейжа. Дай ми дясната си ръка.
Подадох ръката си. Той я обърна с дланта нагоре и преди да
разбера какво става, ме удари по дланта с нагайка. Стана толкова бързо, че нямах време дори да се изненадам. Не ме заболя. Е, поне не много. Беше като ужилване.
- Как беше? попита той.
Гледах го объркана.
- Отговори ми!
- Добре.
Очевидно съм имала недоволно изражение.
- Не се цупи.
Мигнах и опитах да сложа на лицето си безразлична маска. Успях.
- Болеше ли?
-Не.
- Няма да боли. Разбираш ли ме?
- Да казах малко несигурно. Дали наистина нямаше да боли?
- Обещавам каза той.
Едва дишах. Дали изобщо знаеше какво ми минава през ума? Той ми показа пръчката. Беше обвита с кафява кожа. Вдигнах очи към него. Погледът му беше огнен и дори улових някаква много слаба следа от усмивка.
- Целта ни днес е да задоволим госпожица Стийл каза той. -Ела!
Хвана лакътя ми и ме сложи под металната решетка, пресегна се и взе белезници. Металът бе покрит с кафява кожа.
- Скарата е направена така, че белезниците да се движат по нея.
Погледнах нагоре. Беше като карта на метрото.
- Ще започнем тук, но искам да те чукам права. Ето защо ще стигнем до стената там. И посочи към стената, на която бе закачен големият дървен кръст
- Сложи ръце над главата си.
Изпълних на секундата. Опитах се да погледна сцената отстрани, като случаен наблюдател на събитията, които се случваха пред очите ми. Беше много повече от вълнуващо и възбуждащо. Това бе най-еротичното и едновременно страшно нещо, което бях изживявала. Доверявах се на човек, който, по неговите собствени думи, бе преебан и повреден във всяко едно отношение. Потиснах внезапната паника. Напомних си, че Кейт и Елиът знаят, че съм тук.