Крисчън се обърна и се усмихна. Погледна ме с очакване.
- Здравей казах и на свой ред се усмихнах загадъчно.
- Здравей. Как се чувстваш?
Очите му бяха весели и аз знаех защо.
- Добре. Благодаря. Ти?
- Чувствам се повече от превъзходно, госпожице Стийл.
Знаех как изгаря от желание да го попитам.
- Франк... Никога не съм си те представяла като фен на Синатра.
Той ме погледна изпитателно, предизвикателно.
- Да речем, че имам еклектичен вкус, госпожице Стийл каза и тръгна бързо и грациозно. Като пантера. Застана пред мен и удави очите ми в погледа си.
Франк запя... стара песен, една от любимите на Рей. „ Вещица". Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си.
- Танцувай с мен каза той с дрезгав глас.
Извади дистанционното от джоба си, увеличи звука и протегна ръка към мен. Погледът му пълен с обещания, копнеж и смях. Той така изкусителен, а аз така омагьосана! Усмихна се лениво и ме дръпна в прегръдката си, а ръката му се уви като змия около кръста ми.
Поставих ръка на рамото му, вдигнах поглед и се усмихнах, напълно завладяна от неговото заразително игриво настроение. Завъртя ме веднъж и... О, как танцуваше! Въртяхме се във вихъра на музиката от кухнята до прозореца и обратно. Цялото огромно помещение се бе превърнало в дансинг. Той се движеше съвсем леко и го следвах в ритъма без никакво усилие.
Завъртяхме се около масата за хранене, около рояла, обратно към стъклената стена на балкона; Сиатъл грееше под нас като магическа тъмна фреска. Той се усмихна и песента свърши.
- Ти си най-прекрасната вещица каза и ме целуна сладко Е, сега вече лицето ти има малко цвят. Благодаря за танца, госпожице Стийл. Да вървим да видим родителите ми.
- Винаги на ваше разположение. Наистина нямам търпение да се запозная с тях казах задъхано.
- Взе ли всичко, което ти е необходимо?
- О, да изчуруликах.
- Сигурна ли си?
Кимнах, като се опитвах да запазя самообладание под изпиващия му поглед. Широка усмивка озари лицето му и той поклати глава.
- Добре. Щом така искаш да играем, госпожице Стийл, така да бъде.
Хвана рязко ръката ми, с другата сграбчи сакото си, което висеше на един от високите столове, и ме поведе по коридора през фоайето към асансьорите.
Многото лица на Крисчън Грей. Дали някога щях да успея да разбера този мъж с променящото му се като температурата на Меркурий настроение?
В асансьора погледнах скришом към него. Сянка на усмивка флиртуваше с прекрасната му уста. Усмихваше се на някаква негова си шега. Зачудих се дали шегата не е за моя сметка. Какво си бях въобразила? Отивах на среща с родителите му без бельо! Подсъзнанието ми не спираше да врънка: „Нали ти казах? Нали ти казах?" В моята стая изглеждаше като свежа шега, но там бях на сигурно място. Сега излизах навън без гащи! Той погледна към мен и онова електричество между нас... Веселият поглед изчезна. В очите му се появиха облаци, потъмняха. Господи!
Асансьорът спря на първия етаж. Крисчън тръсна глава, все едно искаше да се освободи от нежеланите си мисли, и ми даде път с ръка. Истински джентълмен! И кого се опитваше да заблуди? Кой джентълмен би взел в плен гащи?
Тейлър спря пред нас с голямото ауди, Крисчън отвори задната врата и аз се качих с елегантността на жена, оставена без бельо против волята й. Бях благодарна, че роклята на Кейт не прилепва по тялото и е дълга до коляното.
Потеглихме към магистрала номер 5 в пълно мълчание. Присъствието на Тейлър повече или по-малко смущаваше и двама ни. Настроението на Крисчън се усещаше във въздуха. Чувствах как колкото повече се отдалечаваме на север, толкова повече веселото настроение се стопява. Той гледаше замислено през прозореца и усещах, че се отдалечава и от мен. За какво мислеше? Не можех да го попитам пред Тейлър.
- Къде си се научил да танцуваш? попитах. Исках да започна разговор. Той се обърна и ме изгледа с очи, в които не можех да прочета нищо. Видях отразени само светлините на магистралата.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Сърцето ми се сви. Не, не исках да зная. Досещах се за отговора.
- Да казах, вече не така нетърпеливо.
- Госпожа Робинсън обичаше да танцува.
Разбира се, най-лошите ми очаквания се потвърдиха. Тя го бе научила добре и мисълта ме отчая. Аз не можех да го науча на нищо. Не умеех да правя нищо.
- Очевидно е била добра учителка. -Да.