- Анастейжа, толкова много ми разказваха за теб каза тя и ме прегърна.
Не можеш да устоиш на такъв безкраен ентусиазъм! Усмихнах се искрено.
- Ела, Ана каза тя и ме повлече към огромния вестибюл. Тъмен дървен под, дебели килими и вито стълбище към втория етаж.
- Никога не е водил момиче у дома каза Мия, тъмните й очи грееха от вълнение.
Погледнах Крисчън и го хванах как върти очи недоволно, повдигнах заканително вежда, а той на свой ред присви очи.
- Мия, по-спокойно опита се да се скара майка й, но го каза по-скоро нежно. Здравей, момчето ми. Обърна се към Крисчън и го целуна по двете бузи. Той й се усмихна мило и се здрависа с баща си.
Всички тръгнахме към всекидневната. Мия не пускаше ръката ми. Стаята беше голяма, обзаведена с много вкус в топли цветове кремаво, кафяво, бледорозово в различни нюанси, удобна и много стилна. Кейт и Елиът седяха един до друг с чаши за шампанско в ръка. Кейт скокна да ме прегърне и Мия най-сетне пусна ръката ми.
- Здрасти, Ана усмихна ми се Кейт. Здравей, Крисчън обърна се към него, вече по-хладно.
- Здравей, Кейт отвърна Крисчън в същия тон.
Не ми хареса начинът, по който се държаха един с друг. Елиът също ме стисна здраво в прегръдката си. Какво ставаше тука? Някаква кампания „Да прегърнем Ана" ли бяха повели? Никога не бях присъствала на такова показно демонстриране на чувства. Не бях и свикнала на такова внимание. Крисчън застана до мен и уви ръката си около кръста ми, разпери пръстите си около ханша ми и ме придърпа към себе си. Всички ни гледаха. Беше кошмарно и много изнервящо.
- Кой иска напитка? попита господин Грей, който май се съвзе най-бързо. Просеко?
- Аз казахме едновременно с Крисчън.
Беше повече от странно. Мия плесна с ръце.
- Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! И изчезна от стаята.
Изчервих се. Гледах Кейт, седнала до Елиът, и изведнъж ми хрумна, че Крисчън ме е поканил заради нея. Вероятно Елиът, съвсем свободно и много щастлив от връзката си с Кейт, бе казал на родителите си, че трябва да се запознаят с нея. Крисчън е бил хванат в капан, защото е знаел, че ще разбера от Кейт. Просто е бил принуден да ме покани. Мисълта бе доста потискаща. Подсъзнанието ми поклати глава: „Сега вече стана ли ти ясно?"
- Вечерята е почти готова каза Грейс и излезе след Мия.
Крисчън не изглеждаше щастлив. Погледна ме и каза:
- Седни! И посочи едно плюшено кресло. Изпълних веднага. Седнах и много внимателно кръстосах краката си. Той седна до мен, без да ме докосва.
- Говорехме за почивката, Ана каза господин Грей много мило. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството й до Барбадос за седмица.
Погледнах Кейт. Беше усмихната, очите й светеха. Беше щастлива. „Катрин Кавана, къде ти е гордостта?"
- Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? попита ме господин Грей.
- Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.
Крисчън отвори уста от почуда, мигаше насреща ми с напълно
непознато за мен изражение. По дяволите, бях забравила да му кажа!
- Джорджия? попита тихо.
- Майка ми живее там, а не съм я виждала от доста време.
- Кога мислиш да ходиш? попита той още по-тихо.
- Утре, късно вечерта.
Мия дойде и ни подаде високи чаши със светлорозово просеко.
- Да пием за здравето на всички каза господин Грей. Добър тост, като за съпруг на лекарка. Усмихнах се.
- За колко време? попита Крисчън. Гласът му беше обезпокоително мек и нежен.
Беше ядосан! Ох, бях загазила.
- Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.
Той стисна зъби. Кейт нахлузи онази маска, която слагаше
винаги преди да се намеси в нечий личен живот. Усмихваше се прекалено широко и сладко, за да е истинско.
- Ана заслужава почивка каза тя многозначително. Защо се държеше така с него? Какъв й беше проблемът?
- Имаш интервюта, така ли? попита господин Грей.
- Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре.
- Желая ти успех.
- Вечерята е готова викна Грейс.
Всички станахме. Кейт и Елиът последваха господин Грей и Мия. Аз тръгнах след тях, но Крисчън ме стисна здраво за лакътя и ме спря.
- Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? попита настоятелно. Тонът му бе мек, но едва маскираше гнева му.
- Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям.
- А нашата уговорка?
- Все още няма такава.
Той присви очи и чак тогава се осъзна. Пусна ръката ми и ме хвана леко за лакътя.