- Този разговор не е приключен прошепна заплашително, докато влизахме в трапезарията.
„О, я майната ти! Не ми се пали толкова много да не ти се подпалят гащите... и си ми върни моите!"
Столовата приличаше на стаята, в която вечеряхме с Крисчън в „Хийтман". Над масата висеше разкошен полилей, на стената имаше грамадно огледало в изкючително красива дървена рамка. Масата бе застлана с бяла покривка и в средата й бе поставена голяма ваза с бледорозови божури. Беше много красиво.
Седнахме. Господин Грей начело на масата, аз вдясно до него. Крисчън седна до мен. Господин Грей взе бутилката вино и предложи на Кейт. Мия седна до Крисчън, сграбчи ръката му и я стисна здраво. Той й се усмихна нежно.
- Как се запознахте с Ана? попита го тя.
- Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.
- А редактор на този вестник е Кейт добавих, за да отклоня вниманието на всички от мен.
Мия се усмихна на Кейт, която седеше срещу нея до Елиът, и започнаха да говорят за вестника.
- Вино, Ана? попита господин Грей.
- Да, благодаря. Усмихнах му се. Той взе бутилката и ми наля.
Погледнах Крисчън и той наведе глава към мен.
- Какво?
- Моля те, не ми се сърди прошепнах.
- Не се сърдя.
Изгледах го продължително. Той въздъхна.
- Да, добре, бесен съм. И затвори очи за миг.
- Колко бесен? Сърби ли те ръката? попитах доста притеснено.
- За какво си шепнете вие двамата? намеси се Кейт.
Изчервих се, а Крисчън я погледна и дори тя не можа да не се
огъне под погледа му. Очите му казваха: „Разкарай си задника от лицето ми!" Точно така, както би го казала тя. Но не сега. Не и на него.
- За пътуването ми до Джорджия казах престорено ведро само и само да разсея враждебността между двамата.
Кейт се усмихна лукаво.
- Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък?
„Мамицата ти, Кейт!" Гледах я с ококорени очи. Какво си мислеше, че прави, по дяволите! Тя на свой ред ме изгледа и тогава разбрах, че се опитва да накара Крисчън да ревнува. Какво ли разбираше тя? Бях се надявала поне това да ми се размине.
- Добре отвърнах.
Крисчън се наведе към мен.
- Да, точно толкова бесен и да, сърби ме ръката. Особено сега. Гласът му бе гробовен.
„О, не!" Сгърчих се.
Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли. „Я!"
Някъде в къщата звънна телефон.
- Извинете ме каза господин Грей, стана и излезе.
- Благодаря, Гретхен каза вежливо Грейс и се нацупи, като видя, че мъжът й излиза. Остави таблата на конзолата.
Гретхен кимна, хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Крисчън и излезе.
Така! Фамилията имаше персонал и персоналът хвърляше мръсни погледи на моя бъдещ Доминант. Дали тази вечер можеше да стане по-зле?
Господин Грей се върна.
- За теб е, Грейс, от болницата.
- Моля, започвайте, не ме чакайте. Грейс ми подаде чинията и излезе.
Миришеше много вкусно. Чоризо и миди, изпечени в глинен съд, с гарнитура от червени пиперки и пресен магданоз. И независимо че стомахът ми се бе сгърчил от заплахите на Крисчън, от похотливите погледи, които му хвърляше малката хубавка госпожица Свински опашки, и всички трудности, придружаващи липсата на бельо на задника ми, бях много гладна. Изчервих се, когато осъзнах, че огромният ми апетит се дължи на физическото изтощение от следобеда.
След минутка Грейс се върна. Изглеждаше притеснена и раздразнена. Господин Грей я погледна, килнал глава настрани, както правеше Крисчън.
- Всичко наред ли е?
- Още един случай на морбили въздъхна Грейс.
- Много неприятно.
- Да. Четвърто дете тази седмица. Ако хората можеха да проумеят колко важно е децата да се ваксинират... Поклати тъжно глава, но веднага след това се усмихна. Щастлива съм, че нашите деца никога не са минавали през това. Никога не са имали нищо по-сериозно от варицела. И слава богу! Горкият Елиът! Усмихна се с любов на сина си. Елиът се намръщи и потръпна. Крисчън и Мия извадиха късмет. Леко им се размина. Двамата едва ли имаха повече от половин пъпка на човек.
Мия се разкикоти, а Крисчън вдигна очи към тавана, очевидно отегчен.
- Гледа ли бейзбола, татко? попита Елиът с явното намерение да смени темата.
Храната беше превъзходна. Наблегнах на яденето. Мъжете говореха за бейзбол. Крисчън изглеждаше спокоен и отпуснат. Може би защото беше със семейството си. Съзнанието ми работеше скоростно. „Мамицата й на тая Кейт! Каква игра ми играе? Крисчън ще ме накаже ли? Потръпнах при тази мисъл. Все още не бях подписала договора. Може би нямаше изобщо да го подпиша, може би щях да остана в Джорджия, където той не можеше да ме стигне.