- Успяхте ли да се подредите в новия апартамент? попита Грейс вежливо.
Бях така благодарна за въпроса й. Поне ме разсея от ужасяващите мисли. Разказах й за преместването.
Свършихме с предястията, Гретхен се появи и не за първи път тази вечер ми се искаше да можех да сложа спокойно ръцете си върху тялото на Крисчън само за да й покажа. Можеше да е преебан и луд в каквито си иска нюанси, петдесет или колкото има, но си беше мой. Тя разчистваше масата и начинът, по който се отъркваше около него, никак не ми хареса. За щастие той изобщо не я забелязваше, но моето друго аз се топеше и давеше от тревога.
Кейт и Мия си лафеха нещо за Париж.
- Била ли си в Париж, Ана? попита невинно Мия. Жалко, тъкмо се бях отдала на опустошителната буря на ревността.
- Не, но много ми се иска да ида казах с ясното съзнание, че съм единствената на масата, която не е излизала от Щатите.
- Меденият ни месец беше в Париж. Госпожа Грей се усмихна на съпруга си.
Беше почти неловко да ги гледаш. Очевидно се обичаха много. Зачудих се какво ли е чувството и двамата ти родители да са около теб. Да израснеш с тях.
- Много красив град, макар че не харесвам парижаните съгласи се Мия. Крисчън, трябва да заведеш Ана в Париж.
- Мисля, че Анастейжа би предпочела Лондон каза той.
О... запомнил беше! Той сложи ръка върху коляното ми и я плъзна по бедрото ми. Цялото ми тяло се стегна, готово за него. „Не, не тук, не сега". Изчервих се и се опитах да дръпна крака си. Ръката му се впи в бедрото ми. Замръзнах. Отчаяно се хванах за чашата с вино.
Малката мис Европейски свински опашки се върна с основното. Люшкаше бедра и пръскаше похот. Ако не се лъжа, щяхме да ядем ростбиф Уелингтън. За щастие тя само смени чиниите и излезе, макар че доста се понаведе и позабави, докато сменяше чинията на Крисчън. Той ме погледна въпросително, докато я наблюдавах как затваря вратата на кухнята.
- И какво им е на парижаните? попита Елиът. Не ти допадна манталитетът им ли?
- Изобщо. А и мосю Флобер, това чудовище, за което работех, беше ужасен тиранин. Контролираше всичко и не понасяше да му противоречат.
Задавих се с виното.
- Анастейжа, добре ли си? попита Крисчън загрижено. Чак тогава махна ръката си от бедрото ми.
Хуморът се бе върнал в гласа му. Кимнах, а той започна леко да ме потупва по гърба. Не спря, докато не се увери, че съм добре.
Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по-вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит. Разговорът вървеше леко, семейство Грей си говореха приятно, загрижени един за друг, и от време на време се шегуваха. По време на десерта (прекрасен традиционен английски сладкиш от кисело мляко и лимон) Мия не спираше да разказва за приключенията си в Париж, дори в един момент започна да говори на френски. Всички я гледахме с недоумение, тя се чудеше какво става и защо я гледаме така, докато Крисчън не й обясни, че френският й е много добър, и тя избухна в заразителен смях. Всички се засмяхме с нея.
Елиът започна да обяснява за новия си екологично съобразен строителен проект в северната част на Сиатъл. Погледнах Кейт. Попиваше всяка негова дума, очите й горяха от страст или може би любов. Все още ми беше трудно да разбера. Той й се усмихна с неизказано обещание. „После, бебо". Телата им излъчваха желание. Изчервих се дори само докато ги гледах.
Въздъхнах и погледнах господин Петдесет нюанса. Можех да го гледам цяла вечност. Имаше набола двудневна брада. Пръстите ми копнееха да я пипна, да я погаля, да я усетя до лицето си, до гърдите си... между краката си. Изчервих се. Мислите ми бяха хукнали в неправилна посока. Той ме погледна и вдигна ръка към брадичката ми, дръпна я рязко надолу и аз пуснах устната си.
- Не си хапи устната каза с пресипнал глас. Искам да направя... знаеш какво.
Грейс и Мия разчистиха чиниите от десерта, господин Грей, Кейт и Елиът обсъждаха предимствата на соларните панели в щата Вашингтон. Крисчън се преструваше на заинтересован от разговора им, но ръката му се плъзна още веднъж по коляното ми и пръстите му тръгнаха нагоре по бедрото. Дишането ми се ускори, притиснах бедра, за да го спра. Той се засмя, после каза любезно:
- Ела да се поразходим.
Знаех, че трябва да се съглася, но му нямах доверие. Преди обаче да отговоря, гой вече бе станал и ми подаваше ръка. Погледът му беше гладен, тъмен. Слабините ми се свиха конвулсивно, тялото ми отговаряше съвсем спонтанно.