- Какво мога да направя за вас?
- Анастейжа вече се погрижи, господин Клейтън. Беше много внимателна и отзивчива Погледът му все така не издаваше нищо, но думите... все едно изричаше нещо съвсем различно. Бях сломена.
- Добре, ще се видим после, Ана каза Пол.
- Да, Пол. Той изчезна към склада. Мога ли да направя нещо друго за вас, господин Грей?
- Това е всичко. Тонът му беше рязък, премерен и хладен.
„По дяволите, с какво го обидих? Поех дълбоко дъх и тръгнах към касата. Какъв му е проблемът?"
Опаковах въжето, работните дрехи, лентата и кабелните връзки.
- Четирийсет и три долара. Погледнах го и пак съжалих. Гледаше ме пронизващо, изпитателно.
- Искате ли торбичка? попитах и взех кредитната му карта.
- Да, Анастейжа. Искам. Езикът му галеше името ми. Сърцето ми пак откачи. Едва дишах. Сложих бързо покупките в торбичката.
- Ще ми се обадите, ако искате да направим снимките утре, нали? попита с неутрален бизнес тон. Кимнах, понеже нямаше никакъв шанс да проговоря. За кой ли път!
Добре. До утре тогава. Евентуално. И тръгна. После внезапно спря, обърна се и добави: И... Анастейжа, радвам се, че госпожица Кавана не успя да дойде за интервюто. И закрачи с бодра стъпка, метнал торбичката през рамо и оставил зад себе си трепереща маса бушуващи женски хормони. Минаха няколко минути, през които гледах затворилата се след него врата, и чак тогава успях да сляза на планетата Земя.
„Харесвам го". Ето, признах си. Не можех да бягам повече от себе си. Никога никой не бе успявал да предизвика такова нещо н мен. Той беше толкова, толкова хубав. Но каузата беше обречена. Въздъхнах с горчиво облекчение. Неговото идване тук бе просто случайност. Но все пак можех да му се възхищавам и отдалеч. Да, със сигурност можех. Едва ли би навредило някому. И ако намерех фотограф, можех и утре пак да му се възхищавам но-отблизо. Захапах устна в очакване. Смеех се като ученичка в пубертета. Трябваше да се обадя на Кейт и да намеря фотограф.
3.
Кейт беше в екстаз.
- Ама какво правеше в „Клейтьн"? Любопитството й бучеше в слушалката. Аз бях в склада и се опитвах да контролирам гласа си и да говоря спокойно.
- Имал работа насам.
- Такова съвпадение ми се струва нереално. Може би е дошъл да те види, Ана. Сърцето ми трепна при тази мисъл, но радостта беше кратка. Горчивата реалност беше, че той просто е наминал по работа.
- Не, ходил е до университета. Финансира някакво изследване.
- О, да, дал е дарение на селскостопанския факултет, два милиона и половина.
Леле!
- Откъде знаеш?
- Ана, аз съм журналист, написала съм профил за този човек. Това ми е работата да знам такива неща.
- Окей, Карла Бернщайн, успокой топката. Последно: искаш ли тези снимки?
- Как да не ги искам? Въпросът е кой ще ги направи и къде?
- Къде да го поканим? Той ще е в града.
- Можеш да му се обадиш ли?
- Имам мобилния му.
Кейт ахна.
- Най-богатият красив и загадъчен ерген в щата Вашингтон ти е дал мобилния си телефон?
- Нещо такова...
- Ана, този мъж те харесва. Няма никакво съмнение в това.
- Кейт, той просто се опитва да е любезен. Но самата аз не си вярвах, защото Крисчън Грей не беше по любезностите. Можеше да е вежлив, наистина. И онова тъничко гласче се обади пак: „Може би Кейт е права". Мозъкът ми завря при идеята, че може би има някаква малка, съвсем мижава вероятност да ме е харесал. Защо иначе би казал, че се радва, че Кейт не е успяла да вземе интервюто? Идеята, че може би Кейт е права, че той наистина вероятно ме харесва, беше така сладка... Гласът на Кейт ме върна в реалността:
- Не знам кой да извикаме за снимките. Леви, нашият фотограф, няма възможност. Отиде си за уикенда в Айдахо Фолс. Ще побеснее, като разбере, че е изпуснал възможността да снима един от най-великите индустриалци в Америка.
- А... какво ще кажеш за Хосе?
- О, страхотна идея! Ти го помоли, той би направил всичко за теб. После се обади на Грей и го попитай къде иска да се видим. Кейт винаги ме дразнеше с тези намеци за Хосе. Много тактично, няма що!
- Мисля, че ти трябва да му се обадиш.
- На Хосе ли?
- Не, на Грей.
- Ти си тая, която има връзка с него, Ана.
- Връзка? развиках се. Гласът ми беше писклив и недоумявах как взех цяла октава нагоре. Та аз почти не го познавам!
- Но поне си се запознала с него, нали? каза тя малко злобничко. И по всичко личи, че той иска да те опознае. Просто му се обади! И затвори. „Понякога е такъв диктатор тази Кейт!" Погледнах телефона и й се изплезих.