И скоро, твърде скоро ме откъснаха от божествения ми блян.
- Стигнахме у дома каза Крисчън. Какво просто изречение и толкова много подтекст.
У дома, с Крисчън. Само дето апартаментът му беше художествена галерия, а не дом.
Тейлър отвори вратите на колата. Благодарих му срамежливо с пълното съзнание, че е чул нашия разговор, но вежливата му усмивка ме успокои. Не показа с нищо, че е подслушвал.
Веднага щом слязохме от колата, Крисчън ме погледна критично. Какво бях направила пък сега?
- Защо нямаш сако? Намуси се, свали своето и го метна на раменете ми.
- Оставих го в новата си кола отговорих сънено и се прозях.
- Уморена ли сте, госпожице Стийл? усмихна се той.
- Да, господин Грей. Не се чувствах много уверена под зоркия му поглед, но все пак реших да поясня. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват.
- Е, мога да те пообладая още малко каза решително той, хвана ме за ръка и ме поведе към входа на сградата. „Господи! Пак ли?"
Бяхме в асансьора. Гледах го и се чудех. Той бе поискал да остана да спя при него, но той не спеше с никого освен с мен като изключение и в много редки случаи. Изведнъж изражението му се промени. Очите му потъмняха. Той протегна ръка, сграбчи брадичката ми и я дръпна рязко надолу, за да не си хапя устната.
- Един ден ще те изчукам в този асансьор, но сега си уморена и предлагам да си лягаме.
Наведе се към мен, захапа леко долната ми устна със зъби и я подръпна. Дишането ми секна. Разтапях се при допира му. Неудовлетвореното желание се разбуди. Забих леко зъби в горната му устна. Той изстена и щом асансьорът спря, ме поведе през фоайето.
- Имаш ли нужда от нещо за пиене или нещо друго?
-Не.
- Добре. Да си лягаме.
- Ще се задоволиш с обикновената стара ванила?
Той наклони глава на една страна и каза:
- Няма нищо обикновено, нито пък старо във ванилата. Всъщност я намирам за доста интересна на... вкус.
- Откога?
- От миналата събота. Защо? Да не би да си се надявала на нещо по-екзотично?
Другото ми аз наостри уши.
- О, не, мисля, че денят като цяло беше дори прекалено екзотичен.
Другото ми аз нацупи джуки и ужасно неумело се опита да прикрие разочарованието си.
- Сигурна ли си? Тук се стараем да задоволим всякакви вкусове и предпочитания. Имаме поне трийсет и един вида аромати и вкусове. Усмихна ми се изкусително.
- Забелязала съм казах сухо.
- Хайде, Анастейжа, утре имаш важен ден. Колкото по-скоро си в леглото, толкова по-скоро ще бъдеш изчукана и токова порано ще заспиш.
- Господин Грей, вие безспорно сте непоправим романтик.
- Госпожице Стийл, имате голяма уста. Може да се наложи да я запуша по някакъв начин. Хайде. И ме поведе през хола към спалнята си. Влязохме и той затвори вратата с крак и изкомандва:
- Вдигни ръцете.
Изпълних веднага. Само с едно бързо рязко движение той махна роклята ми като магьосник.
- Воала, дами и господа! каза закачливо.
Засмях се и изръкоплясках. Той се поклони грациозно и се усмихна. Как можех да му устоя! Особено когато беше такъв. Той сложи роклята ми на самотния стол до шкафа.
- А какъв ще е следващият трик? попитах закачливо.
- Моя скъпа Анастейжа, лягай в леглото и ще ти го покажа.
- Мислиш ли, че е удачно поне веднъж да се направя на труднодостъпна? попитах кокетно.
Очите му се оцъклиха от учудване и светнаха от вълнение.
- Е, вратата е затворена. Не виждам начин да ми избягаш каза саркастично. Мисля, че няма смисъл да се обзалагаме. Каузата ти е обречена.
- Но аз умея добре да се пазаря.
- Аз също. Не откъсваше очи от мен, но изражението му се променяше бързо. Изглеждаше много объркан и атмосферата стана доста напрегната.
- Искаш ли да се чукаме? попита тихо.
- Не казах задъхано.
Той помръкна.
„Добре, хайде сега смело. Поеми въздух, Анастейжа!"
- Искам да ме любиш.
Той застина и ме погледна с празен поглед. Лицето му потъмня. О, не, не вървеше на добре. „Добре де, дай му време да разбере какво му казваш" скара ми се подсъзнанието ми.
- Ана, аз... Той прокара ръце през косата си. Двете ръце. Може би това означаваше, че съм поднесла голям сюрприз. Мисля, че вече говорихме за това каза след доста дълга пауза.