- И напълно ме удовлетворявате каза той, но изглеждаше неспокоен. Мислех, че отиваш в банята.
„О, гони ме?"
- Да... Е, ще се видим след малко.
Излязох бързо, напълно оглупяла. Изглеждаше объркан. Защо ли? Трябва да призная, че като физическо преживяване беше много... удовлетворително. Но емоционално? Е, реакцията му направо ме разби. Емоционално преживяването бе толкова задоволяващо глада ми, колкото захарен памук на клечка.
Госпожа Джоунс беше все още в кухнята.
- Сега ли искате чая, госпожице Стийл?
- Благодаря, първо ще взема душ казах с почервеняло лице.
Докато вземах душ, се чудех какво му е станало. Той бе най-
обърканият и най-объркващ човек, който бях срещала. Не можех да проумея вечно променящите му се настроения. Изглеждаше добре, когато отидох в кабинета му. Правихме секс... и после вече беше друг. Не разбирах. Погледнах към подсъзнанието си. То се правеше на разсеяно. А моето друго аз все още витаеше някъде и грееше, доволно от оргазма.
Изсуших косата си с кърпа, сресах я с единствения атрибут на Крисчън за коса и я прибрах на кокче. Роклята на Кейт, бикините и сутиенът ми висяха изпрани в дрешника. Госпожа Джоунс беше уникална. Пъхнах се в обувките, които също бяха на Кейт, пригладих с ръка роклята, поех дълбоко дъх и се върнах в огромната стая.
Крисчън го нямаше. Госпожа Джоунс проверяваше какво трябва да се купува.
- Вече ще пиете ли чай, госпожице Стийл?
- Да, благодаря усмихнах се аз. Чувствах се малко по-уверена. Вероятно защото вече бях облечена.
- Искате ли да хапнете нещо?
- Не, благодаря.
- Разбира се, че ще ядеш викна Крисчън от прага. Тя обича палачинки, яйца и бекон, госпожо Джоунс.
- Да, господин Грей. А за вас, сър?
- Омлет и някакъв плод.
Не откъсваше очи от мен. Изражението му беше енигма.
- Седни каза грубо и ми посочи един от високите столове.
Изпълних веднага. Той седна до мен, а госпожа Джоунс се
захвана със закуската. Много е кофти някой да обикаля около теб и да слуша какво говориш.
- Купила ли си си билета?
- Не. Ще го купя по интернет, като се прибера.
- Имаш ли достатъчно пари.
„Стига вече!"
- Да казах с престорено търпение, както се обяснява на малко дете.
Той ме погледна изненадано и доста заплашително.
- Да, имам, благодаря поправих се бързичко.
- Имам частен самолет. Няма да лети през следващите три дни. На твое разположение е.
Че как няма да има частен самолет! Сега вече трябваше да се преборя с огромното желание да му врътна едни очи и да се изсмея, но не посмях. Наистина не разбирах настроението му.
- Мисля, че вече използвахме не по предназначение летателната база на компанията ти. Нека не го правим пак.
- Компанията е моя, самолетът е мой каза той. Изглеждаше обиден и пренебрегнат. „Ох, тези момчета и техните играчки!"
- Благодаря за предложението, но мисля да взема редовен полет.
Щеше му се да оспори решението ми, но в крайна сметка
реши да не го прави.
- Както искаш. Имаш ли да подготвяш нещо за интервютата?
-Не.
- Добре. И все още не искаш да ми кажеш кои са издателствата?
- Не искам.
Устите му се извиха в ленива и уморена усмивка.
- Аз съм човек със средства, госпожице Стийл.
- Много добре зная това, господин Грей. Възнамерявате ли да проследите телефона ми? попитах невинно.
- Всъщност ще съм доста зает днес следобед. Ще се наложи да накарам някой друг да го направи засмя се той.
Шегуваше ли се?
- Ако може да си позволите да прехвърлите тази задача на някого, значи имате доста излишен персонал.
- Ще пратя един мейл на шефа на Човешки ресурси и ще я накарам да види как са нещата с излишния персонал. Едва сподавяше смеха си.
Слава богу! Връщаше си чувството за хумор.
Госпожа Джоунс сервира закуската и започнахме да се храним мълчаливо. Тя разчисти тиганите и тактично излезе. Погледнах го.
- Какво има, Анастейжа?
- Ти така и не ми каза защо не обичаш да те докосват.
Той помръкна. Почувствах се виновна, че попитах.
- Казал съм ти повече, отколкото съм казвал на когото и да било. Погледът му бе хладен, гласът тих.
За мен беше повече от ясно, че никога не е споделил с никого. Дали имаше близки приятели? Може би бе казал на госпожа Робинсън? Искаше ми се да го попитам, но не можех да нахлувам и да любопитствам така в личния му живот. И тогава осъзнах истината. Той наистина беше остров.
- Ще помислиш ли за уговорката ни, докато си там? попита той.
-Да.
- Ще ти липсвам ли?