- Много повече от „харесвам".
- Наистина ли? Тя ме погледна крайно изненадана.
- Да, мамо.
- Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, и нищо повече. Ако бях на твое място, бих тълкувала думите му буквално. Това ще ти помогне да го разбереш.
Това беше наистина добър съвет. Да се опитам да го разбера буквално. И в този миг всичко, което бе казал, заблъска в съзнанието ми.
„Не искам да те загубя...
Ти си ме омагьосала...
Аз съм като нощна пеперуда около лампа...
Ще ми липсваш... повече, отколкото можеш да си представиш".
Погледнах майка си. Тя беше минала през четири брака. Вероятно знаеше доста неща за мъжете.
- Повечето мъже сменят често настроенията си, Ани, а някои по-често, отколкото други. Вземи баща си например... Очите й се изпълниха с тъга. Такава ставаше винаги, когато мислеше за истинския ми баща, този митичен мъж, когото така и не опознах, загинал нелепо при злополука по време на тренировка във флота. Една част от мен винаги бе вярвала, че майка ми е продължила живота си в търсене на някой като него. Може би най-сетне го беше намерила в Боб. Жалко, че не го беше открила в Рей.
- Мислех си, че е такъв тъжен, че често сменя настроението си. Но сега, когато погледна назад, знам, че той просто трябваше да работи много, за да ни осигури живота... Въздъхна. Той беше млад, и двамата бяхме млади. Може би там бе проблемът.
„Хм... Крисчън не е стар".
Усмихнах й се с обич. Ставаше винаги тъжна, когато мислеше за него, но съм убедена, че баща ми е нямал нито едно от страните настроения на Крисчън.
- Боб иска да ни заведе на вечеря. В голф клуба.
- О, само не ми казвай, че Боб е започнал да играе голф!
- Ох! Остави се.
На обяд хапнах малко и реших да дремна, след като разопаковам багажа си. Майка ми изчезна да оформя някакви свещи или каквото там правеше с тях. Боб беше на работа. Беше удобно време да наваксам със съня. Отворих макбука. Беше два следобед в Джорджия, значи единайсет сутринта в Сиатъл. Чудех се дали Крисчън ми е отговорил. Нервно и със свито сърце отворих електронната поща.
От: Крисчън Грей
Относно: Най-накрая!
Дата: 31 май 2011, 07:30
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен. И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.
Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах набаща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.
Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин
Извинявам се, ако съм те уплашил. Мисълта, че съм всял страх в душата ти, е ужасно болезнена за мен. Наистина ли си помисли, че мога да те сложа в сандък и да те пусна да пътуваш така? Та аз ти предложих частния си самолет, по дяволите! Да, шега беше, и очевидно доста лоша шега. Не мога да не отбележа, че се възбудих при мисълта за Анастейжа с вързани ръце и уста. Мога лесно да отворя сандъка (това вече не е шега). Не си падам по сандъци. Зная, че имаш проблем с връзването на устата и ако/ когато решим да го направим, ще го обсъдим предварително. Мисля, че това, което напълно ти е убягнало в цялата картинка, е, че при доминантно-подчинените връзки цялата сила е в ръцете на подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пак ти си тази, която държи силата. Не аз. В къщата при лодките ти каза „не", а аз не мога да те докосна, ако кажеш „не". Ето защо е нужно това споразумение това са нещата, които ти ще или не ще правиш. Ако опитаме и не ти хареса, ще преразгледаме всичко отначало. Всичко зависи от теб. Не от мен. И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи.