Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по-силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти.
Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. Същото е и с мен, Анастейжа. Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно толкова дълбоки са чувствата ми към теб.
Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най-малката представа колко невинна си всъщност. И въпреки невинността си ти ме обезоръжаваш напълно, по начин, по който не го е правил никой. Ето например имейла ти. Четох го безброй пъти, за да разбера гледната ти точка. Три месеца не ти се струват достатъчно, страхуваш се какво ще се случи след това. Колко искаш да го направим? Шест? Година? Колко искаш? Кое ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна? Просто ми кажи.
Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и йе успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. А аз мога да разбера какво правя и как го правя и дали успявам само и единствено от теб. Трябва да си честна с мен, двамата трябва да сме честни един към друг, за да проработи това.
Тревожиш се, че не си устроена да се подчиняваш. Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. И аз никога не бих те пребил до синьо или черно. Цветът, който се стремя да постигна, е розов. Извън стаята с играчките харесвам начина, по който ме предизвикваш. Това е ново и доста приятно изживяване. Не бих искал да променям това. Така че сега е твой ред да ми кажеш какво „повече" се иска от мен. Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл.
През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Мътните ме взели! Той беше написал есе, като онези, които пишехме в училище. И като цяло доста добро. Препрочетох го и се тръшнах на леглото, прегърнала макбука. Да направи срока
една година? И аз имам силата! О, това трябваше да го обмисля. ,Дети го буквално, така каза мама, нали?" Не искал да ме загуби. Два пъти го беше казал. И иска това да проработи. „О, Крисчън, аз също желая това". Щял да се опита да стои настрани. Дали искаше да каже, че може и да не успее да издържи без мен?
И изведнъж започнах да се надявам, че няма да успее. Исках да го видя. Бяхме разделени по-малко от двайсет и четири часа, нямаше да го видя още два дни и изведнъж усетих колко много ми липсва и колко много всъщност го обичам.
- Ана, слънце. Гласът беше мек и топъл, пълен с любов, глас от отминали, забравени времена.
Нечия нежна ръка погали лицето ми. Майка ми. Опитваше се да ме събуди. А аз лежах, увита около лаптопа.
- Ана, слънце мое. Мекият й глас галеше ушите ми, докато бавно плувах към повърхността. Отворих очи. Дори бледорозовата светлина на здрача бе непоносима.
- Здрасти, мамо. Усмихнах й се.
- Отиваме на вечеря след половин час. Не си се отказала, нали?
- О, не, мамо, разбира се, че ще дойда. Опитах се да скрия прозявката си, но не успях.
- Е, това вече е нещо наистина впечатляващо! каза тя, втренчена в лаптопа.
- А, това ли? Исках да съм неестествено-естествена и безразлична, все едно лаптопът е обикновена химикалка.
Дали мама щеше да забележи? Май бе станала доста наблюдателна, след като й съобщих, че съм се сдобила с „гадже".