От: Анастейжа Стийл
Относно: Подходяща компания за вечеря
Дата: 31 май 2011, 23:58
До: Крисчън Грей
Надявам се вечерята ти със старата приятелка да е минала забавно.
Ана
ПП: Госпожа Робинсън ли беше?
Натиснах „изпрати" и с нежелание легнах в леглото. Реших, че трябва да го питам за връзката му с тази жена. Хем отчаяно исках да знам повече за нея, хем исках да забравя всичко, което ми бе казал за нея. И бях в цикъл на всичкото отгоре! На сутринта трябваше да взема хапчето. Вкарах напомняне в блакберито, сложих го до мен и накрая успях да заспя с едно-единствено желание да сме в един град, а не на четири хиляди километра един от друг. Цяла сутрин пазар, цял следобед на плажа и в края на деня майка ми реши, че трябва да прекараме вечерта в някой бар. Оставихме Боб пред телевизора и седнахме в бара на най-скъпия хотел в Савана. Бях на втория „Космополитьн". Майка ми на третия. Не спираше да говори за крехкото мъжко его.
- Ана, мъжете мислят, че всичко, което излиза от устата на една жена, е проблем и че този проблем трябва да бъде разрешен. Ние си имаме някакви си наши идеи, обичаме да се вживяваме в тях, да ги подритваме из акъла си известно време и да говорим, да говорим неспирно за тях. Мъжете предпочитат да действат.
- Мамо, защо ми ги говориш тези неща? Едва прикрих раздразнението си. Цял ден ми беше опявала.
- Защото изглеждаш зле. Никога не си идвала у дома с момче. Никога не излезе с момче във Вегас. Мислех, че нещо може да се получи с онова момче, Хосе, което срещна в колежа.
- Мамо, Хосе е просто приятел.
- Знам, детето ми, но има нещо и ти не ми казваш всичко. Лицето й беше напрегнато и разтревожено.
- Може би имам нужда от повече време без него. Той просто... просто е непоносим.
- Непоносим?
- Да. Но и ужасно ми липсва.
Цял ден ни вест, ни кост от Крисчън. Никакъв имейл, нищо. Вече бях на ръба да му звънна. Започнах да си миля, че е катастрофирал. Второто ми голямо опасение беше, че оная Робинсън го е докопала, докато ме няма. Знаех, че в това няма логика, но във всичко, което касаеше нея, принципно нямаше логика и там се обърквах тотално.
- Трябва да отида до тоалетната, Ана.
Краткото отсъствие на мама ми даде възможност да погледна набързо блакберито. Най-накрая имаше отговор от Крисчън.
От: Крисчън Грей
Относно: Компания за вечеря
Дата: 31 май 2011,21:40
До: Анастейжа Стийл
Да, вечерях с госпожа Робинсън.
Тя е просто стара приятелка, Ана.
Очаквам с нетърпение да те видя. Липсваш ми.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Вечерял с нея? Мозъкът ми завря. Адреналин, бяс, ярост, ревност се заблъскаха във вените ми. Най-лошите ми предчувствия се бяха сбъднали. „Как може? Защо го е направил? Няма ме само два дни и той вече бяга при оная зла кучка!"
От: Анастейжа Стийл
Относно: СТАРА КОМПАНИЯ за вечеря
Дата: 31 май 2011, 21:42
До: Крисчън Грей
Тя не е само стара приятелка. Намерила си е някое друго младо момче? Май си остарял за нея.
Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?
Натиснах „изпрати" точно когато майка ми се връщаше.
- Ана, много си бледа. Какво е станало? Тръснах глава.
- Нищо. Дай да поръчаме по още едно. Бях твърдо решена да не казвам нищо повече.
Тя сви недоволно вежди, но погледна към сервитьора и му посочи чашите ни. Той кимна. Разбираше универсалния жест за „Дай по още едно". През това време аз бързо метнах око на блакберито.
От: Крисчън Грей
Относно: Внимавай...
Дата: 31 май 2011, 21:45
До: Анастейжа Стийл
Това не е нещо, което мога да дискутирам с имейли.
Колко космополитъна мислиш да изпиеш?
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
„Ужас! Той е тук!"
23.
Огледах се нервно. Не го видях.
- Какво има, Ана? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.
- Крисчън! Той е тук!
- Наистина ли?
Майка ми се заоглежда. Бях забравила да й кажа за маниите му да преследва хората.