Крисчън отпи от напитката си. Гледаше ме студено. Какво ли си мислеше? Дали бе обичал тази жена? Помислих, че ако я е обичал, може и да загубя. И не само спора, но и него.
- Е, ще ви оставя да си поговорите каза той.
„Не, не, не... не може да ме оставиш така. Без отговор, без нищо".
- Пишете напитките на сметката ми. Стая 612. Ще ти се обадя сутринта, Анастейжа. До утре, Карла.
- О, толкова е приятно да те наричат по име.
- Красиво име за красива жена каза Крисчън, целуна й ръка и тя буквално се размаза.
„О, мамо! И ти ли, Бруте?" Станах и го погледнах в очите. Молех го с тялото си, с изражението си да се смили и да ми отговори. Той се наведе, целуна ме по бузата и прошепна в ухото ми:
- После, бебчо.
И изчезна.
„Мръсен долен маниак, преследвач, гаден кучи син!" Яростта ми се върна и вече нищо не можеше да я спре. Строполих се в стола си като чувал и погледнах майка ми.
- Хубав е, Ана, няма спор. Смайващо хубав. Не знам за какво спорехте, но трябва да говориш с него. Трябва да се изясните. Между вас се усеща такова сексуално напрежение, че чак не се трае. И помаха театрално пред лицето си сякаш с въображаемо ветрило.
-Мамо! Спри!
- Иди говори с него.
- Не мога. Дойдох тук да се видя с теб.
- Ана, ти дойде тук, защото си объркана от нещо във връзката си с това момче. Очевидно е, че сте полудели един по друг. Трябва да говориш с него. Та той току-що е прелетял пет хиляди километра, за да те види. По дяволите, Ана! Все едно не знаеш колко път е това!
Изчервих се. Не й бях казала, че има частен самолет.
- Какво има пък сега? почти ми викна тя.
- Той има собствен самолет казах притеснено. И не са пет, а четири хиляди.
Защо ме беше срам да го кажа? Тя ме погледна удивено.
- Е, какво да кажа? Но, Ана, между вас има нещо. Опитвам се да разбера какво е то, откакто дойде. Но единственият начин ти да разбереш и да решиш проблема е да седнеш и да говориш с него. Може да мислиш колкото си искаш, да се тръшкаш, но докато не говориш с него, няма да стигнеш доникъде.
Започваше да ме вбесява.
- Ана, винаги си имала уникалната способност да анализираш всичко прекалено много. И да драматизираш излишно. Иди и поговори с него. Иди със сърцето си. Какво ти казва сърцето, Ана?
Погледнах пръстите си и казах:
- Мисля, че го обичам.
- Знам, детето ми. И той те обича.
- Не! Не ме обича.
- Обича те, Ана. По дяволите, какво повече искаш? Да закачи на челото си табела с неонови букви? Така ли трябва да ти го покаже?
Не можех да разбера защо ми говори така. По бузата ми се търкулна сълза.
- Не плачи, слънце. Моля те.
- Мисля, че не ме обича.
- Колкото и да си богат, не зарязваш всичко и не литваш с частния си самолет, за да пиеш един следобеден чай или джин на другия край на континента. Иди при него. Тук е хубаво, романтично и сте на неутрална територия.
Свих се като червей под погледа й. Хем исках да ида, хем не.
- Не искам да се чувстваш задължена да се връщаш при мен тук или да се прибираш у дома тази вечер заради мен. Това, което искам, е да си щастлива, и това е достатъчно да съм щастлива и аз. А точно в този момент щастието ти е в стая 612. Ако все пак се прибереш, ключът е под саксията до вратата на верандата. Ако искаш да останеш... е, ти си голямо момиче. Искам да си добре.
Пламнах цялата. „Господи, мамо!"
- Нека първо си довършим коктейлите.
- Браво, моето момиче! засмя се тя. Точно така!
Почуках на вратата на стая 612 и Крисчън отвори и ми махна да вляза. Говореше по мобилния.
- Изплатени ли са всички дължими суми на уволнените?... И колко ни излезе всичко това?... Опита се да замаскира ругатнята, която изсвистя през зъбите му. Това е адски скъпа грешка... А Лукас?
Огледах се. Беше апартамент, като този в „Хийтман", но много съвременно обзаведен. Тъмнолилаво и златисто. Бронзови отблясъци по стените. Крисчън отиде до някакъв шкаф от тъмно дърво и го отвори. Беше минибар. Посочи ми да си взема каквото искам. После тръгна с телефона към спалнята. Реших, че не иска да чувам какво говори. Не прекъсна разговора си, както бе направил онази сутрин, когато влязох в кабинета му. Чух, че някъде тече вода. Пълнеше ваната. Налях си портокалов сок. Той пак дойде в стаята, все още говореше по телефона.
- Кажи на Андреа да ми изпрати схемите. Барни каза, че бил решил проблема... Засмя се Не, петък... Има едно място, което искам да огледам тук... Да, кажи на Бил да се обади... Не, утре... Иска ми се да видя какво може да предложи Джорджия, ако стъпим тук. Говореше и не откъсваше очи от мен. Подаде ми чаша и ми посочи кофичката с лед.
- Ако предложението е достатъчно атрактивно... Може би си заслужава да се обсъди, макар че не съм сигурен с тая адска жега тук... Така е. Детройт има големи предимства и е по-хладно...