- Толкова ли беше зле, когато те наплясках първия път?
Гледах го объркана. Дали беше зле? Помня колко бях объркана
от собствената си реакция. Болеше, но не много. Всъщност като се замислих... не. И той ми бе казвал милиони пъти, че всичко е в главата ми. А втория път... е... признавам... беше много хубаво.
- Всъщност не прошепнах.
- Не ти се нрави самата идея? опита се да ми подскаже той.
- Предполагам. Идеята, че изпитваш удоволствие, а не бива.
- Помня, че се чувствах по същия начин в началото. Отнема време да се настроиш психически, че всичко е в главата ти, и да свикнеш да приемаш удоволствието.
„И тогава е бил дете!"
- Винаги може да ползваш някой от кодовете, Анастейжа. Не забравяй това. И ако спазваш правилата, което запълва огромната ми нужда да контролирам нещата, да знам, че ти си в безопасност... тогава бихме могли да намерим начин да продължим напред.
- Защо изпитваш нужда да ме контролираш?
- Защото това задоволява моя потребност към нещо, което съм нямал в детството си.
- Значи е нещо като терапия?
- Не съм мислил за това по този начин. Но, да, в крайна сметка може би е това.
Това вече го разбирах. Това можеше да ни помогне.
- Но има и друго. В един момент казваш да не те предизвиквам, после казваш, че това ти харесва. Границата е много тънка и не е лесно да се следи.
Той ме изгледа, лицето му помръкна.
- Знам. Но засега се справяш успешно.
- Но каква цена плащам за това? Ръцете ми са винаги вързани.
- Обичам когато ръцете ти са вързани засмя се той.
- Не това имах предвид. И раздразнено го опръсках.
Той ме изгледа учудено, повдигнал вежда.
- Дали само ми се струва, или наистина ме изпръска?
- Да. Изпръсках те.
„Господи, познавам това изражение!"
- О, госпожице Стийл! Той ме сграбчи, придърпа ме върху себе си, водата се плискаше навсякъде по пода. Стига толкова приказки за тази вечер.
Стисна главата ми между дланите си и ме целуна. Дълбоко, страстно, влизаше в устата ми с езика си като господар в собствения си дом. Движеше главата ми, контролираше всяко мое движение. Това харесваше той. И беше много добър. Простенах. Всяка клетка в мен се възпламени. Пръстите ми в косата му. Опитвах се да го приближа до себе си, в себе си. Целувах го и с устните си, слети с неговите, казвах: „И аз те желая". Това беше единственият начин, който знаех. Той се изви рязко, хвана ме и ме сложи върху себе си на колене. Пенисът му бе под мен. Отдръпна се и ме погледна. Очите му, полупритворени, горяха от страст. Опитах се да се хвана за ръба на ваната, но той сграбчи ръцете ми, изпъна ги зад гърба ми и ги стисна там с една ръка.
- Сега прошепна и ме повдигна леко. Готова ли си? попита задъхано.
- Да казах и той бавно ме спусна надолу и ужасно бавно започна да ме изпълва, да ме завладява милиметър по милиметър... без да откъсва очи от мен.
Затворих очи и простенах, и се оставих на чувството, на възпламеняващата ме пълнота. Устните му бяха пълни, ярки. Наведох се и опрях чело в неговото.
- Моля те, пусни ми ръцете.
- Не ме докосвай каза умолително той, пусна китките ми и сграбчи хълбоците ми. Хванах се здраво за ръба на ваната и започнах да се движа бавно нагоре, после надолу, с отворени очи, впити в неговите. Той ме гледаше с разтворени устни, дъхът му бе секнал. Изглеждаше толкова... побъркващо. Телата ни бяха мокри, хлъзгави. Наведох се и го целунах. Той затвори очи. Внимателно повдигнах едната си ръка и я прокарах през косата му, без да откъсвам устни от неговите. Това беше позволено. Това му харесваше. И на мен ми харесваше. Продължавахме да се движим в синхрон. Хванах косата му, дръпнах главата му назад и вкарах езика си по-дълбоко. Ускорихме темпото. Стенех в устата му. Той започна да ме повдига нагоре и да ме спуска надолу все по-бързо и нетърпеливо. Отвръщаше на целувката ми. Бяхме две влажни усти, два търсещи езика, оплетени една в друга коси и сплетени тела. Чисто удоволствие... напълно поглъщащо. Усещах напиращия все по-бързо край. А водата ни обгръщаше в кръгове, като вихър на все по-трескавите ни движения... плискаше около нас. Водата бе огледало на всичко, което се случваше в мен и... не ми пукаше от нищо.
Обичах този мъж. Обичах страстта му и начина по който аз разбуждах тази страст. Обичах го за това, че бе прелетял толкова километри да ме види. И за това, че му пука за мен. Че не иска да ми се случи нищо лошо. Че го интересувам. Това беше най-пълната, най-неочакваната емоция, която бях изпитвала през целия си живот. Той беше мой и аз бях негова.