- Обезоръжавам теб ли?
- Непрекъснато казах страдалчески.
- Това е само опаковка, Анастейжа каза нежно той.
- Не, Крисчън. Много повече от опаковка е.
- А вие, госпожице Стийл, обезоръжавате мен. С невинността си. С нея правите трудните за разбиране неща понятни и ясни.
- Това ли е причината да промениш решението си?
- Да променя решението си ли?
-Да... За... нас...
Той прокара пръсти по брадичката си. Красивите си дълги пръсти.
- Не мисля, че съм променил решението си. Просто трябва да променим параметрите. Да начертаем отново плана и териториите си. Ако искаш, разбира се. Убеден съм, че може да се получи и да проработи добре. Искам те подчинена в стаята. Ще те наказвам, ако не спазваш правилата. Всичко останало е въпрос на обсъждане. Това са изискванията ми. Какво ще кажете за това, госпожице Стийл?
- И мога да спя в твоето легло? С теб?
- Това ли искаш? -Да.
- Съгласен съм. Освен това се оказа, че спя доста добре, когато си в леглото ми. Нямах представа, че мога... Гласът му затихна.
- Страхувах се, че ще ме изоставиш, ако не се съглася на всичко прошепнах.
- Никъде няма да отида, Анастейжа. Освен това... спря, помисли малко и продължи в момента следваме твоя съвет, твоето определение: компромис. Написа го в имейла. И засега за мен всичко върви добре.
- Щастлива съм, че искаш... повече казах срамежливо.
- Знам.
- Как можеш да знаеш?
- Повярвай ми. Знам. Усмихна се. Криеше нещо. Какво криеше?
Леандра дойде със закуската и разговорът приключи. Бях много гладна. Крисчън ме гледаше с дразнещо, почти бащинско одобрение. Излапах всичко.
- Мога ли да те почерпя поне веднъж? попитах аз.
- Не те разбирам.
- Да платя за закуската.
- Не мисля каза намръщено той.
- Моля те! Наистина искам.
- Искаш да убиеш всичко мъжко в мен ли?
- Това е може би единственото място, където мога да си позволя да платя.
- Анастейжа, оценявам жеста ти, но не.
Свих устни.
- Не ми се цупи! заплаши той и очите му светнаха зловещо.
Разбира се, Крисчън не ме попита за адреса на майка ми. С тая мания да преследва нямаше начин да не го знае. Не казах нищо по въпроса, когато спря пред къщата. Нямаше смисъл.
- Искаш ли да влезеш? попитах срамежливо.
- Трябва да поработя, Анастейжа. Но ще дойда довечера. В колко часа?
Опитах се да овладея разочарованието си. Защо исках да прекарвам всяка секунда около този контролиращ живота ми секс бог? О, да, как можах да забравя. Бях влюбена в него и той можеше да лети.
- Благодаря за... повечето.
- Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа. Той ме целуна и поех с пълни гърди аромата му.
- Значи до довечера.
- Да, до довечера прошепна той.
Махнах му и той отпраши в жаркото слънце на Джорджия. Все още бях с горнището на анцуга му (и с бельото му) и ми беше много топло.
Майка ми беше обърнала кухнята с краката нагоре. Не всеки ден й се налагаше да посреща мултимилионер.
- Как си, слънце? попита ме и се изчервих, защото тя знаеше какво съм правила през нощта.
- Добре. Крисчън ме заведе да караме безмоторен самолет тази сутрин казах с надеждата тази информация да насочи разговора в друга посока.
- Безмоторен самолет? Искаш да кажеш... онези безмоторни самолети?
Кимнах.
Майка ми нямаше думи нещо, което се случваше за първи път. Гледа ме дълго, зяпнала, след доста време се окопити и подхвана нормалното за нея разпитване.
- Как мина снощи? Говорихте ли?
Аленеех като мак.
- Говорихме и снощи, и днес. Нещата вървят по-добре.
- Това е хубаво каза тя и се зарови в четирите готварски книги, които бе проснала на масата.
- Мамо, ако искаш... мога и аз да наготвя за довечера.
- О, слънце, остави на мен. Много мило, но ще ти откажа.
- Добре казах и не можах да спра гримасата си на негодувание. Готвенето на майка ми беше като игра на рулетка. Рядко печелиш. Надявах се да е подобрила уменията си, откакто се премести с Боб в Савана. Имаше години, през които не бих подложила на нейното кулинарно майсторство дори... нека помисля за някого, когото мразя... а, да, онази... Робинсън...
Елена... Може би нея. Дали някога щях да видя тази проклета жена?
Реших да пратя бърз имейл на Крисчън, за да му благодаря.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе
Дата: 2 юни 2011, 10:20
До: Крисчън Грей
Умееш да покажеш на едно момиче какво значи „приятно прекарване". Благодаря
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: Пляскане с криле срещу пляскане по дупе
Дата: 2 юни 2011, 10:24
До: Анастейжа Стийл
И двете са за предпочитане пред хъркането ти. И за мен беше много хубаво.
Но за мен е винаги хубаво, когато съм с теб.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"