- И ти, бебчо каза той вече нежно. И затвори.
Последната „ситуация", в която бе изпаднал Крисчън, бе моята девственост. Дано не беше нещо подобно. Погледнах мама. Радостта й бе отстъпила пред загрижеността.
- Крисчън трябва да се върне веднага в Сиатъл. Извинява се.
- Жалко. Но ние можем да си направим барбекюто и имаме какво да празнуваме. Новата ти работа. Сега ми разкажи за нея.
Късно следобед с мама се бяхме излегнали до басейна. Тя буквално се беше размазала от спокойствие. Нали господин Златна паричка нямаше да идва, та нямаше и от какво да се притеснява. Докато лежах под слънцето и се напъвах да хвана малко тен, не спирах да мисля за предната нощ и за тази сутрин и за нещата, които си казахме, и за нещата, които направихме. И усмивката ми на селски идиот не слизаше от лицето, колкото и да се мъчех да съм сериозна. Спомнях си разговорите ни. Отношението на Крисчън се бе променило рязко, и то към добро. Какво ли се бе променило? Какво се бе случило между онзи негов дълъг мейл и срещата ни вчера? Какво бе направил? И тогава едва не разлях содата си, седнах рязко и се сетих. Бе ходил да се вижда с... нея. Елена.
„Еба ти!"
Мозъкът ми завря. Дали тя му бе казала нещо? О, ако бях муха на стената по време на този разговор, досега да съм скочила в супата й или във виното й и да съм я удушила..
- Какво има, Ана? попита мама, очевидно стресната от реакцията ми.
- Нищо, мамо, сетих се нещо. Колко е часът?
- Към шест и половина.
Хм... няма да е кацнал още. Дали да го питам? Можех ли изобщо да го питам? Или може би тя нямаше нищо общо с това? Силно се надявах да е така. Какво бях казала в съня си? Обзалагам се, че е било нещо за него, когато го сънувах в оная клетка. Каквото и да бе предизвикало тази промяна, исках да е от него, а не да идва по неин съвет.
Проклета жега! Изгарях под това слънце. Реших да се гмурна в басейна.
Преди да легна включих лаптопа. Не се бе обаждал. Нито дума. Дали бе пристигнал?
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пристигна ли?
Дата: 2 юни 2011, 22:32
До: Крисчън Грей
Сър,
Моля да ме уведомите дали сте пристигнали благополучно. Започвам да се тревожа.
Мисля за теб.
Твоя Ана
Три минути по-късно пощенската кутия светна.
От: Крисчън Грей
Относно: Съжалявам
Дата: 2 юни 2011, 19:36
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл, Пристигнах и съм добре. Моля, приемете извиненията ми, че не Ви уведомих веднага. Не бих желал да съм причина за тревогата Ви. Толкова е хубаво да знам, че на някой му пука за мен.
Мисля за теб и както винаги с нетърпение очаквам да те видя утре.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Въздъхнах. Крисчън се бе върнал към официалния си тон.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Ситуацията
Дата: 2 юни 2011, 22:40
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей, Мисля, че е повече от очевидно, че ми пука за Вас. Как изобщо може да се усъмните в това? Надявам се „ситуацията" да е под контрол.
Твоя Ана
ПП: Ще ми кажеш ли какво казах насън?
От: Крисчън Грей
Относно: Пета молба
Дата: 2 юни 2011, 19:45
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл, Харесва ми Вашата загриженост за мен. „Ситуацията" не е под контрол.
Във връзка с послеписа Ви отговорът ми е отрицателен.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Пледирам за невменяемост
Дата: 2 юни 2011, 22:48
До: Крисчън Грей
Предполагам е било много забавно. Но смятам за редно да отбележа, че не мога да нося отговорност за това, което излиза от устата ми, когато спя. Всъщност почти съм убедена, че не сте чули добре.
Човек на Вашата възраст със сигурност има проблеми със слуха.
От: Крисчън Грей
Относно: Признавам за виновна
Дата: 2 юни 2011, 19:52
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл, Дали ще Ви е възможно да говорите малко повисоко? Не Ви чувам добре.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"