От: Анастейжа Стийл Относно: Пледирам за невменяем Дата: 2 юни 2011, 22:54 До: Крисчън Грей
Побъркваш ме!
От: Крисчън Грей
Относно: Надявам се да е така...
Дата: 2 юни 2011, 19:59
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл, Точно това възнамерявам да направя този петък.
И го очаквам с огромно нетърпение.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Ррррррр!
Дата: 2 юни 2011,23:02
До: Крисчън Грей
Официално и окончателно съм вбесена. Лека нощ.
Госпожица А. Р. Стийл
От: Крисчън Грей
Относно: Дива котка
Дата: 2 юни 2011,20:05
До: Анастейжа Стийл
Ръмжите ли, госпожице Стийл? Имам си собствена котка да ме предупреждава за хищници.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Котка? Не бях видяла котка в апартамента му. Не. Реших да не отговарям. О, понякога наистина можеше да ме побърка. Легнах и зазяпах тавана. И тогава чух сигнал от компютъра за новополучен мейл. „Няма да гледам! Твърдо не! Уф, каква съм глупачка!" Не можех да устоя дори на имейлите му.
От: Крисчън Грей
Относно: Това, което каза в съня си
Дата: 2 юни 2011, 22:20
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Предпочитам да чувам думите, които каза в съня си, пред думите, които не казваш, когато си будна. И това е причината да не ти кажа. Легни и се наспи. Искам да си отпочинала за това, което съм ти приготвил за утре.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
„О! Какво съм казала?" Вероятно това, от което се опасявах най-много. Вече бях сигурна.
25.
Мама ме стискаше силно в прегръдката си.
- Слушай сърцето си и моля те, не премисляй нещата толкова много. Отпусни се и се наслаждавай на живота. Ти си още твърде млада! Пред теб има толкова много живот, предстоят ти толкова много неща. Позволи им да ти се случат. Ти заслужаваш най-доброто от всичко каза тихичко в ухото ми. Целуна косата ми, а топлите й думи ме успокоиха.
- О, мамо! Неканени сълзи напълниха очите ми. Нямах за какво да се хвана. Беше само тя.
- Знаеш какво казват хората. Трябва да целунеш много жаби, преди да намериш своя принц.
Усмихнах се криво, горчиво, но някак ми стана смешно.
- Мисля, че съм целунала принц, мамо. Дано не се превърне в жаба.
И тя ми се усмихна с онази гальовна, майчинска, безусловна, абсолютна любов. Чудото на любовта. Любовта ми към тази жена. Прегърнах я пак.
- Ана, викат полета ти каза притеснено Боб.
- Ще ми дойдеш ли на гости, мамо?
- Разбира се, детето ми. Скоро. Обичам те.
- И аз те обичам.
Очите й бяха почервенели от неотронени сълзи. Пусна ме. Не исках да я оставям. Прегърнах Боб и тръгнах към изхода за полета. Насилих се да не поглеждам назад. Но не успях. Боб държеше мама. По лицето й се стичаха сълзи. Не можах да удържа моите. Сведох глава и продължих към изхода. Гледах лъскавия бял под през треперещите в очите ми сълзи.
Свих се в удобната седалка на мястото си в първа класа и се опитах да се успокоя. Винаги ми е било трудно да се откъсна от мама. Тя е... разпиляна, няма никаква организация, но е мъдра, готина и ме обича безусловно. Всяко дете трябва да получи това от родителите си. Извадих блакберито и се вторачих безнадеждно в него.
Дали Крисчън е разбрал, че има такава любов? Колко грубо са го лишили от любовта, която му е била нужна в детството, от любовта, която се полага по право на всяко дете. Сърцето ми се сви. Думите на майка ми прелетяха като лек зефир през съзнанието ми: „По дяволите Ана! Какво повече искаш? Да ходи с табелка с неонови букви на главата ли?" Тя мислеше, че Крисчън ме обича, и да, това беше нормално. Тя искаше най-доброто за мен. Тя вярваше, че заслужавам най-доброто. И тогава, в момент на просветление, разбрах. Беше съвсем просто. Исках неговата любов. Нуждаех се от любовта на Крисчън Грей. Ето защо бях толкова притеснена и объркана. Защото някъде дълбоко в мен, на някакво съвсем първично, фундаментално ниво, видях дълбоката си потребност да бъда обичана и грижовно защитавана.
А заради петдесетте му нюанса аз се дърпах. Доминантно-подчинената връзка беше само за отвличане на вниманието от основния проблем. Сексът беше върховен, той беше богат, красив, но всичко това нямаше никакъв смисъл без любовта му. А това, което най-много ме тревожеше, беше съмнението ми, че той е способен да обича. Та той не обичаше дори себе си. Спомних си как говореше за себе си с презрение. За нейната любов, която той намирал за единствената приемлива за него. Наказван, бит с камшици или каквото там е включвала връзката им... той е усещал, че не заслужава ничия любов. Защо се чувстваше така? Как беше възможно? Думите му ме преследваха. „Много е трудно да израснеш в перфектно семейство, когато самият ти не си перфектен".