Затворих очи и се опитах да си представя болката му. Не можех дори да се насиля да разбера. Изтръпнах, когато се сетих, че може да съм казала нещо повече в съня си. Каква тайна бях издала? Какво му бях признала насън?
Погледнах към блакберито с глупавата надежда, че то ще ми даде някакъв отговор. И съвсем според очакванията ми... нищо. Реших да изпратя имейл на моя господин Петдесет нюанса. И без това още не бяхме излетели.
От: Анастейжа Стийл
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 12:53
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей, Отново се радвам на първокласно обслужване, за което Ви благодаря.
Броя минутите да те видя тази вечер и евентуално да те изтормозя да ми кажеш какво съм казала насън.
Твоя Ана
От: Крисчън Грей
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 09:58
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа, очаквам с нетърпение да те видя.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Отговорът му не ми хареса. Беше много орязано, стегнато, формално, нищо в неговия шеговит, остроумен стил.
От: Анастейжа Стийл
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 13:01
До: Крисчън Грей
Скъпи мой господин Грей, Дано нещата около „ситуацията" да се оправят. Тонът на мейла Ви ме безпокои.
Ана
От: Крисчън Грей
Относно: На път за дома
Дата: 3 юни 2011, 10:04
До: Анастейжа Стийл
Анастейжа,
Ситуацията можеше да е много по-добра. Излетяхте ли? Ако да, не бива да пращаш повече имейли. Излагаш се на риск, което е в пълно противоречие с правилата, касаещи личната ти безопасност. Това, което казах за наказанията, го казах съвсем сериозно.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
„Майната му! Добре! Уф!"
Какво ставаше? Нещо го ядеше. Сигурно заради „ситуацията". Да не би Тейлър да бе изчезнал безследно? Или пък да е загубил няколко милиона на борсата?
От: Анастейжа Стийл
Относно: Преиграваш
Дата: 3 юни 2011, 13:06
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Мърморко,
Вратите на самолета са все още отворени. Закъсняваме с десет минути. Моето благополучие и здраве, както и тези на останалите пътници, са в пълна безопасност. Може да успокоите сърбящата Ви ръка засега.
Госпожица Стийл
От: Крисчън Грей
Относно: Извинявай! Успокоих сърбящата ръка
Дата: 3 юни 2011, 10:08
До: Анастейжа Стийл
Липсваш ми. И ти, и многознайната ти уста. Искам те жива и здрава у дома.
Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"
От: Анастейжа Стийл
Относно: Извинението е прието
Дата: 3 юни 2011, 13:10
До: Крисчън Грей
Затварят вратите. Няма да чуеш дори едно „бип" от мен. Особено с тази твоя старческа глухота.
До после.
Ана
Изключих блакберито. Не можех да се отърва от безпокойството. Нещо ставаше с Крисчън. Може би „ситуацията" бе излязла извън контрол. Облегнах се и погледнах нагоре към всичките си торби и багажи. С помощта на майка ми бях успяла да избера малък подарък за Крисчън, за да му благодаря за билета в първа класа и за безмоторния полет. Усмихнах се при спомена за полета. Това беше нещо съвсем различно. Още не знаех дали да му дам подаръка. Можеше да му се види детински. И ако го заварех в някое от онези негови настроения, може би нямаше да му го дам. Очаквах кацането със смесени чувства нетърпение и притеснение. И докато прехвърлях през ума си всички възможни сценарии за възникналата „ситуация", забелязах, че седалката до мен е празна. Мина ми през ум, че Крисчън може да е купил и това място, за да не сяда никой до мен, за да не говоря с никого, но веднага отхвърлих идеята. Никой не може да е толкова ревнив и да иска да контролира живота ти чак до такава степен. Не, той не беше чак такъв. Затворих очи. Самолетът бавно се отправяше към пистата за излитане.