- Да, госпожице Стийл. Мисля, че радостта ми от завръщането ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа.
Разкопча останалите три копчета на ризата си, смъкна я и я хвърли на пода. Смъкна и панталона и боксерките си и ги ритна настрани. Започна да разкопчава копчетата на блузата ми, а аз гледах с копнеж гърдите му. Едва се сдържах да не протегна ръка да го докосна.
- Как беше полетът? попита меко той. Изглеждаше много по-спокоен.
- Добре, благодаря, че попита казах все още задъхано. И пак да ти благодаря за първата класа. Там се пътува много похубаво. Усмихнах се виновно и добавих малко притеснено. Имам новини.
- Да? Той ме погледна, разкопча най-долното копче на блузата ми, плъзна я по ръцете ми и я запокити при останалите дрехи.
- Взеха ме на работа.
Той се усмихна с най-топлия си и нежен поглед.
- Поздравления, госпожице Стийл. И къде? попита закачливо.
- Не знаеш ли?
Той поклати глава.
- Откъде да знам?
- С твоите детективски способи мислех, че може би...
Спрях. Лицето му потъмня.
- Анастейжа, никога не бих се намесил в кариерата ти, освен ако не ме помолиш. Как може да си помислиш такова нещо? Изглеждаше наранен.
- Значи нямаш никаква представа?
- Не. Знам, че в Сиатъл има четири издателства. Вероятно е едно от тях.
-СИП.
- О, онова мъничкото? Браво! Умно момиче! Наведе се и ме целуна. Кога трябва да започнеш?
- В понеделник.
- Толкова скоро? По-добре да се възползвам от присъствието ти максимално, докато все още имам тази възможност. Обърни се!
Безцеремонната му заповед ме стресна, но се подчиних. Той разкопча сутиена ми и свали ципа на полата ми. Пусна я на пода, стисна дупето ми и ме целуна по рамото. Наведе се към мен, подуши косата ми и пак стисна дупето ми.
- Вие сте като наркотик, госпожице Стийл. Изпълвате ме с енергия и в същото време ме успокоявате. Това е много силна комбинация.
После грабна ръката ми и ме издърпа под душа.
- Ау! изпищях. Водата беше вряла. Крисчън ме погледна и се засмя под обливащата го струя.
- Какво толкова? Малко гореща вода.
И всъщност беше прав. Усещането да отмиеш лепкавото утро на Джорджия и потта от секса беше божествено.
- Обърни се изкомандва той и аз се обърнах с лице към стената. Искам да те измия каза той и взе лосиона за тяло. Изстиска малко в ръката си.
- Имам да ти казвам и нещо друго обадих се тихо, докато той поставяше ръце на раменете ми.
- Да? Какво?
Поех дълбоко дъх.
- Във вторник откриват изложба с фотографии на моя приятел Хосе. В Портланд.
Той замръзна. Ръцете му застинаха върху гърдите ми. Бях наблегнала на думата „приятел".
- Е, и? попита сурово той.
- Казах, че ще отида. Искаш ли да дойдеш с мен?
Минаха... няколко столетия и той продължи да мие раменете ми.
- В колко часа е?
- В седем и половина вечерта.
Той целуна ухото ми.
- Добре.
Подсъзнанието ми въздъхна с облекчение, после колабира в някакъв стар потрошен фотьойл.
- Много ли се притесняваше да ми кажеш?
- Да. Как разбра?
- Анастейжа, току-що цялото ти тяло отдъхна с облекчение каза простичко той.
- Да. Защото не може да се каже, че не си ревнив.
- Ревнив съм каза той. И няма да е зле да не го забравяш никога. Но благодаря, че ме покани. Ще идем с Чарли Танго.
О, да, как можах да забравя, че имаме хеликоптер? Но това означаваше, че пак ще летим! Супер! Усмихнах се.
- Може ли да те измия? попитах.
- Не мисля, че е възможно каза той и ме целуна нежно по врата, като да изсмуче отровата, която бе вкарал в тялото ми с отказа си. Облегнах се на стената и той продължи да гали гърба ми.
- Дали ще мога някога да те докосна? попитах смело.
Той замръзна пак, ръката му остана върху дупето ми.
- Сложи ръце на стената, Анастейжа. Ще те чукам каза в ухото ми, издърпа ханша ми към себе си и вече знаех, че дискусията е приключила.
Бяхме седнали на плота за закуска. И двамата бяхме увити в хавлии. Току-що бяхме излапали цялата паста але вонголе, която госпожа Джоунс бе приготвила за нас.
- Искаш ли още вино? попита Крисчън. Сивите му очи грееха.
- Мъничко.
Виното беше сансер, много освежаващо и ароматно. Той ми наля малко, наля и на себе си.
- Какво става със ситуацията попитах много предпазливо.
_ Извън контрол каза той горчиво. Но не бива да се притесняваш, Анастейжа. Имам планове за теб тази вечер.
- О, така ли?
- Да. Искам те готова в Стаята след петнайсет минути. Погледна ме настоятелно и добави: Може да се приготвиш в твоята стая. По една случайност гардеробът ти е пълен с дрехи. За теб. И не искам да ми спориш!