- Не, Пол е само приятел. Казах ти вчера. Ставаше много тъпо. Защо питаш?
- Изглеждаш доста нервна, когато около теб има мъже.
„Майната ти! Това се е лично моя работа! И съм нервна само
около теб, Грей".
- Мисля, че ти ми действаш така. Объркващо. Пак запламтях като майска роза, но мислено се потупах по рамото за смелостта и откровеността си. Чух как той си пое дъх рязко и дълбоко.
- Вероятно е така и в това няма нищо лошо каза тихо. Ти си много честна и пряма. Моля те, не гледай надолу, искам да виждам лицето ти.
Мъка! Погледнах го и той ми се усмихна окуражително, но пак някак загадъчно.
- Мисля, че започвам да се досещам какво мислиш. Пак чух дъха му. Вие сте мистерия, госпожице Стийл.
Мистерия? Аз?
- Няма нищо мистериозно около мен.
- Ти си така уверена.
„Тъй ли? Как го постигам това, че не ми е ясно? Удивително! Лиз и увереност? Няма начин".
- Освен когато се изчервяваш, а то е доста често. Много ми се ще да узная защо? Лапна парченце кифличка и започна бавно да дъвче, без да сваля очи от мен, и разбира се, аз се изчервих като по поръчка. „Мама му стара!"
- Винаги ли правиш такива задълбочени наблюдения върху хората?
- Не знаех, че правя това. Обидих ли те с нещо? Беше изненадан.
- Не отвърнах съвсем откровено.
- Това е добре.
- Но си много властен и своенравен.
Ако не се лъжа, той леко се изчерви.
- Свикнал съм да правя нещата по своя си начин и така, както намирам за добре, Анастейжа. Във всичко, което правя.
- Изобщо не се съмнявам. Защо още не си ми предложил да се обръщам към теб на малко име? Удивена бях от прямотата си. Защо този разговор стана толкова сериозен? Не вървеше така, както предполагах. Не можех да повярвам, че ме кара да изпитвам такъв антагонизъм към него. Все едно искаше да ме предупреди за нещо, да ме накара да се откажа.
- Единствените хора, които се обръщат към мен на малко име, са семейството ми и малкото ми добри приятели. Така предпочитам.
О, не искаше да каже: „Наричай ме Крисчън." Без съмнение обичаше да контролира всичко. Нямаше друго обяснение и една част от мен започна да съжалява, че Кейт не бе отишла за интервюто. Двама побъркани да контролират всичко и всеки на едно място би било забавна гледка. Освен това тя беше почти блондинка, като всички жени в офиса му. „И е красива!" напомни ми онова гласче. Никак не ми се понрави мисълта за Крисчън и Кейт заедно. Отпих от чая. Той продължи с кифлата.
- Имаш ли братя или сестри? попита ме.
Айде пак смяна на посоката!
-Не.
- Разкажи ми за родителите си.
„Тъпак! За какво му е да знае всичкото това?"
- Майка ми живее в Джорджия с новия си мъж, Боб. Вторият ми баща живее в Монтесино.
- А баща ти?
- Баща ми е починал, когато съм била бебе.
- Съжалявам, наистина каза извинително той и ме погледна загрижено.
- Не го помня.
- И майка ти се е омъжила пак?
- Може да се каже.
- Не обичаш да говориш за себе си, нали? каза сухо той и потърка брадичката си замислено.
- Ти също.
- Веднъж дадох интервю и помня някои доста интересни въпроси. Той се усмихна широко.
Ами да, разбира се, че помни оня въпрос: „Вие гей ли сте?" Отново се почувствах точно толкова ужасно като тогава. Щяха да ми трябват години психотерапия, за да спра да се чувствам гадно при спомена за този въпрос. Почнах да дрънкам глупости за майка ми само и само да блокирам спомена за гейския въпрос.
- Майка ми е прекрасен човек. И е непоправима романтичка. Боб й е четвърти съпруг.
Това определено го изненада.
- Липсва ми продължих аз. Но сега си има Боб. Надявам се да я държи под око и да е до нея, за да събира парчетата разбити илюзии, когато поредният й напълно нерационален план, дейност или начинание тръгнат към провал. Усмихнах се с любов при мисълта за мама. Не я бях виждала толкова отдавна. Крисчън ме гледаше напрегнато, отпиваше кафе от време на време, а аз задължително трябваше да спра да гледам тая негова уста. Така ме разсейваше...
- Разбираш ли се с втория й съпруг?
- Естествено, та аз отраснах с него. Той е единственият ми истински баща.
- Кажи ми нещо за него.
- За Рей ли? Ами той е... доста сдържан и необщителен.
- И само толкова? Грей изглеждаше изненадан.
Свих рамене. Какво очакваше този човек? Историята на живота ми ли?
- Точно като теб констатира Грей. Необщителна и сдържана.
Едва се сдържах да не отвърна грубо.
- Обича футбол, европейски, не американски. И боулинг. И риболов. И да прави мебели. Той е дърводелец. Служил е в армията. Въздъхнах.
- Ти с него ли живя?
- Да. Когато мама срещна Съпруг номер три, бях на петнайсет и останах с Рей.