Спорт
Доминантът ще осигурява на подчинената личен треньор
Лична хигиена/ Външен вид:
Подчинената ще поддържа тялото си чисто и обезкосмено по всяко време. Подчинената ще посещава козметичен салон, избран от Доминанта и във време посочено от Доминанта, където ще й бъдат прилагани процедури, които Доминантът намери за удачни и правилни.
Лична безопасност:
Подчинената няма да пие повече от допустимото, да пуши или да взема наркотици или да се поставя в ситуации, опасни за здравето и живота й.
Лични качества:
Подчинената няма да влиза в сексуални връзки с никой друг, освен с Доминанта. Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора.
Тя трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.
В случай на неизпълнение на горепосочените правила Подчинената ще бъде незабавно наказвана, като наказанието ще бъде определяно от Доминанта.
- И това за подчинението си остава?
- О, да.
Поклатих глава. Изглеждаше ми забавно и в същото време нелепо и без да искам, врътнах очи.
- Дали се лъжа, или наистина ми завъртя очи, Анастейжа? каза задъхано той.
Мамицата му!
- Възможно е. Зависи каква ще е реакцията ти.
- Каквато е била винаги каза той, поклати глава и очите му грейнаха от вълнение.
Преглътнах инстинктивно и усетих как тялото ми веднага откликна събудено и възбудено.
- Е...
„Господи, какво да правя?"
- Да? Той облиза долната си устна.
- Искаш да ме пляскаш сега?
- Да. И ще го направя.
- Дали, господин Грей? Засмях се. Предизвиках го. Тая игра се играе от двама.
- И мислиш ли, че ще ме спреш?
- Ако изобщо успееш да ме хванеш.
Очите му се разшириха, той се засмя и бавно започна да се изправя.
- Така ли мислите, госпожице Стийл?
Плотът беше между нас. Тази мебел, която винаги бе представлявала мъчение за мен, сега беше спасение. Бях благодарна, че я има.
- И си захапала устната си каза той и тръгна бавно наляво, но аз също мръднах наляво.
- Не можеш да го направиш. Та ти самият си въртиш очите. Опитах се да преговарям с него, но той продължи да настъпва отляво, а с всяка негова крачка се местех и аз.
- Така е, но с тази игра, която ти започна, вдигна доста високо летвата на вълнението.
Очите му грееха. Цялото му тяло излъчваше лудо, животинско очакване.
- Аз съм доста бърза, знаеш, нали? казах.
~ Също и аз, знаеш, нали? И добави: Да свършим тихо и спокойно, а? Ела.
- Кога съм свършвала тихо и спокойно?
- Какво имате предвид, госпожице Стийл? Той пак се засмя. Ще съм по-лош, ако се наложи да те гоня, а знаеш, че ще те хвана.
- В случай че успеете да ме хванете, Крисчън. А точно в този момент нямам никакво намерение да ви позволя да ме хванете.
- Анастейжа, може да паднеш и да се удариш. А това е нарушаване на правило номер седем след поправките номер шест.
- Със или без правила, аз съм в опасност от мига, в който ви срещнах, господин Грей.
- Така е каза той, замисли се и сбърчи вежди.
И внезапно скокна като звяр към мен, аз изпищях и хукнах към масата в трапезарията. Успях да блъсна масата между нас. Сърцето ми биеше, адреналинът блъскаше във вените ми... Господи... беше толкова вълнуващо! Бях като дете, което си играе с огъня. Гледах го как бавно върви към мен. Отстъпих крачка назад.
- Със сигурност умееш да отвлечеш вниманието на един мъж, Анастейжа.
- Целта ни е да задоволяваме господин Грей. Да ти отвлека вниманието от какво?
- От живота, от вселената... И вяло махна с ръка.
- Изглеждаше така напрегнат, докато свиреше.
Той спря и скръсти ръце. В очите му играеха весели пламъчета.
- Това може да продължи цял ден, бебчо, но накрая ще те хвана и ще стане по-лошо.
- Не, няма да ме хванеш.
Не, не биваше да звуча прекалено уверена. Повторих си го няколко пъти като мантра. Подсъзнанието ми бе обуло маратонките „Найк" и беше готово за спринт.