- Анастейжа, трябва да се пазиш от мен. Стой далеч. Аз не съм мъжът, когото заслужаваш.
„Моля? Това пък какво е? Само аз мога да преценя това". От казвах да приема факта, че съм отхвърлена.
- Поеми си дъх, Анастейжа. Сега ще те пусна каза тихо той... и внимателно ме пусна.
Адреналинът блъскаше във всяка клетка на тялото ми от близостта на мотоциклетиста, от близостта на Крисчън. Почти не усещах окованото си от немощ тяло. Не! крещеше и молеше душата ми, когато той се отдръпна от мен. Ръцете му бяха на раменете ми. Бях вече на цяла ръка разстояние от него. Той внимателно наблюдаваше реакциите ми. А аз мислех само за едно: исках да ме целуне, показах го, а той отказа да го направи. „Той не ме желае. Наистина не ме желае". Бях прецакала всичко.
- Разбрах казах изнемощяло и си поех дъх. Благодаря.
Чувствах единствено унижение. Как така бях разбрала цялата
ситуация между нас по възможно най-грешния начин? Наистина трябваше да се махна незабавно.
- За какво ми благодариш? попита той, без да сваля ръце от раменете ми.
- За това, че ме спаси прошепнах.
- Тоя кретен караше в забранена улица. Добре, че бях с теб. 11е искам и да си представям какво можеше да ти се случи, ако не бях с теб. Искаш ли да дойдеш до хотела и да поседнеш малко, да се успокоиш? И ме пусна, а аз стоях пред него като глупачка. Поклатих глава. Исках да си тръгна. Всичките ми дребни, мънички и така неразумни надежди бяха сринати. „Какво си мислеше? Какво може да иска Крисчън Грей от теб? Какво може да има с теб?" подиграваше ми се онова гласче. Бях вбесена на себе си. Обгърнах тялото си с ръце и се обърнах. Светеше зелено. Тръгнах бързо през кръстовището с ясното съзнание, че той ме следва. Пред хотела се обърнах към него, но не успях да ю погледна в очите.
- Благодаря за чая и за снимките.
- Анастейжа, аз... Той спря, в гласа му имаше толкова много болка. Погледнах нагоре с надежда. Сивият му поглед бе сбрал буря от колебание, ярост, емоциите му се оголваха и целият му добре трениран самоконтрол бе заминал по дяволите.
- Да, Крисчън? казах ядно и заядливо, след като той каза едно... голямо нищо. Да, трябваше да си ида. Трябваше да си взема наранената душа, да събера отломките от чувствата си и да намеря някак начин да ги излекувам.
- Успех с изпитите каза тихо той.
„Хм! Ето затова винаги изглежда самотен и изоставен от всички. Така се изпраща или разкарва някой. С пожелание за успех на изпитите!"
- О, да, благодаря! Не можех да скрия сарказма в гласа си. Довиждане, господин Грей. Завъртях се, дори се зарадвах, че не паднах този път, и без да се обръщам, изчезнах в подземния гараж.
В тъмния студен бетонен паркинг отпуснах тялото си на някаква стена и зарових глава в ръцете си. Какво си бях въобразила? От очите ми потекоха обилни нежелани сълзи. „Защо плача?" Седнах и обвих коленете си с ръце. Исках да съм малка, много малка, като точица. Може би ако успеех да се смаля, щях да успея да смаля и нечовешката болка. Сълзите мокреха коленете ми.
Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала. Нелепо, нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее моите празни и горчиви мечти и надежди.
Никога не се бях озовавала на мястото на този, когото отблъскват. Е, да, винаги бях последният избор на треньорите при състезанията по волейбол и баскетбол, но това можех да разбера
- да бягам и да правя нещо друго в същото време, като хвърляне на топка например, изобщо не ми се удаваше. Аз бях куцият кон в състезанието.
В емоционално отношение обаче никога не се бях озовавала на мястото на тези, на които им се отказва. Един цял живот, пълен с несигурност аз съм твърде бледа, твърде кльощава, неугледна, непохватна... списъкът с недостатъците ми беше безкраен. Затова винаги бях отблъсквала всички потенциални гаджета. Онова момче в групата ми по химия. То ме харесваше. Но никой, абсолютно никой досега не бе успял да запали в мен какъвто и да е интерес освен Крисчън Грей. Може би трябваше да съм по-мила с Пол Клейтьн, с Хосе Родригес, макар че се съмнявам някой от тях да е ревал в някакъв тъмен гараж по мен. Може пък просто да ми се искаше да си поплача.