Тръгнахме към апартамента с нейния мерцедес. Не коментирахме изпита. Кейт се притесняваше повече какво ще облече вечерта за бара. Аз трескаво търсех ключовете из чантата си.
- Ана, има пратка за теб! Кейт бе застанала на стълбите пред вратата и държеше пакет, увит в кафява хартия. Странно. Не бях поръчвала нищо от Амазон напоследък. Кейт ми подаде пакета и взе ключовете да отвори вратата. Беше адресирано до госпожица Анастейжа Стийл. Нямаше нито име, нито адрес на изпращача. 11редположих, че е от Рей или мама.
- От нашите е сигурно.
- Отвори го! каза развълнувано Кейт и хукна към кухнята да вземе шампанското с марка „Край на изпитите!"
Отворих колета и в него намерих долната част на кожена кутия, в която бяха сложени три привидно еднакви книги, обвити със странни стари парчета плат. Имаше една чисто бяла картичка, изписана от едната страна с черно мастило с красив отработен почерк:
Защо не ме предупреди за опасността? Защо не ми каза? Дамите знаят от какво да се пазят, защото четат романи, които ги учат на този трик.
Цитатът беше от Tec. Удивително съвпадение. Не можех да повярвам, че допреди малко цели три часа бях писала последното си есе за последния си изпит върху романите на Томас Харди. Може би не беше съвпадение... може би беше съвсем нарочно. Разгледах внимателно книгите: трите тома на „Тес от рода Д'Ърбървил". Отгърнах корицата на първата. В карето в старинен стил бе напечатано:
Лондон, издателство Джак Р. Флауд, Макфлоин и съдружие, 1891
Господи! Първото издание! Струваха цяло състояние!
И тогава разбрах кой ги е пратил. Кейт надничаше над рамото ми. Взе картичката.
- Това е първото издание прошепнах.
- Не е възможно! Очите на Кейт щяха да изскочат от изненада. Грей?
Кимнах.
- Не се сещам за друг.
- Какво означава тази картичка?
- Нямам представа. Мисля, че е предупреждение. Мисля, че той упорито се мъчи да ме отблъсне, да ме предупреди, да ме предпази. Не че ще блъскам някога по вратата му.
- Зная, че не искаш да говориш за него. Но той е здраво хлътнал по теб. Със или без предупреждения.
Не си бях позволила да мисля за Крисчън през изминалата седмица. Добре, признавам, сивите му очи ме гледаха в съня ми и знаех, че ще мине цяла вечност, докато изскубна от себе си спомена за усещането на ръцете му по тялото ми. И още толкова, за да спра да усещам с всяко сетиво и клетка на мозъка си онзи негов сладък аромат. Защо ми е изпратил това? Та нали ми каза, че не съм за него.
- Намерих първо издание на „Тес" в Ню Йорк. Продава се за четиринайсет хиляди долара. Но твоето е в много добро състояние. Сигурно е много по-скъпо бърбореше Кейт, докато се консултираше с чичко Гугъл.
- Тези думи са на Тес. Тук тя се обръща към майка си, след като Алек Д'Ърбървил постъпва така гадно с нея.
- Знам каза замислено Кейт. Какво се опитва да ти каже?
- Не знам h не ми дреме. Не мога да приема книгите. Не и от него. Ще ги изпратя с подобаващо кодиран и неразбираем цитат от някоя друга част на книгата.
- Там, където Ейнджъл Клер казва: „Що не си го начукаш"? попита Кейт без смущение.
- Да, точно тази част. Изкикотих се. Милата Кейт моята предана и така окуражителна Кейт. Опаковах книгите и ги оставих на масата. Тя ми подаде чаша шампанско.
- Да пием за края на изпитите и за новия ни живот в Сиатъл!
- Да, за края на изпитите, за новия живот и за добите резултати.
Чукнахме се и пихме до дъно.
В бара беше много шумно, трескаво, пълно с превъзбудени завършващи студенти, които чакаха да ги изритат в живота. Хосе бе дошъл с нас. Той имаше още една година до завършването, но винаги бе душата на компанията. Вкара ни бързо в настроението па бара и ни подбутна към новооткриващата се пред нас свобода с по една грамадна маргарита. След като обърнах петата, вече знаех, че не е добра идея, особено след шампанското.
- И сега какво, Ана? крещеше Хосе. Едва разбирах какво говори сред целия шум.
- С Кейт се местим в Сиатъл. Родителите й са й купили апартамент там.