- Добре, Андреа.
- Приятен ден, сър.
Музиката пак спря. По дяволите! Това ли беше животът му? Непрестанни телефонни обаждания?
- Грей. Беше ядосан.
- Здрасти, Крисчън, изчукаха ли те?
- Здравей, Елиът. На хендсфри съм. И не съм сам в колата отвърна Крисчън.
- С кого си?
- С Анастейжа Стийл каза раздразнено той.
- Здравей, Ана!
„Ана?"
- Здравей, Елиът.
- Много неща чух за теб. Гласът му бе прелъстителен. Крисчън се намръщи.
- Не вярвай на нищо, което ти е казала Кейт.
Елиът се засмя.
- Карам Анастейжа към тях каза Крисчън, като натърти върху името ми. Искаш ли да те изчакам и да те взема?
-Да.
- Ще се видим след малко. Затвори и музиката се поднови.
- Защо е толкова важно за теб да ми казваш Анастейжа?
- Защото това е името ти.
- Предпочитам Ана.
- Сериозно?
Бяхме почти пред апартамента ми.
- Анастейжа каза той замислено. Погледнах го ядно заради това „Анастейжа", но той не ми обърна никакво внимание и продължи: Това, което се случи в асансьора, няма да се повтори, не и преди да сме обмислили нещата.
Спря пред сградата. Сепнах се. Не му бях давала адреса си, но той знаеше къде живея! Ама де бе, как да не знае! Нали беше пратил книгите! Разбира се, че знаеше! Всеки кадърен маниак, собственик на хеликоптер и на програма за проследяване на телефони, лесно можеше да научи адреса ми.
Защо не искаше да ме целуне пак? Мисълта за липсата на такава перспектива бе доста неприятна. Не разбирах нищо. Той беше прикрит и загадъчен, напълно неразгадаем. Излезе и елегантно заобиколи колата, за да ми отвори. Истински джентълмен, както винаги, с изключение на някои много редки и така безценни моменти. Когато пътува в асансьор например. Изчервих се при спомена за устните му върху моите. Как исках да прокарам пръсти през палавата му рошава коса но не ми бе позволено. Не можех да мръдна, когато стискаше ръцете ми над главата. Изпитах разочарование при спомена.
- Това, което се случи, бе много хубаво казах тихо и слязох от колата. Не бях сигурна дали наистина чух как пое рязко въздух, но реших да не обръщам внимание и тръгнах към вратата.
Кейт и Елиът седяха на масата. Книгите, които струваха цяло състояние, бяха изчезнали. Слава богу! Имах планове за тях. Тя се усмихваше доволно. Не, задоволено. И изобщо не изглеждаше изрядна и спретната. Излъчваше единствено и само секс. Крисчън ме последва във всекидневната и въпреки глуповатата усмивка, с която демонстрираше каква страхотна нощ е прекарала, Кейт го изгледа подозрително.
- Ана! Скочи и ме прегърна, отдръпна се и ме огледа. Това, което видя, не й се понрави и тя изгледа Крисчън и каза малко враждебно:
- Добро утро, Крисчън.
- Добро утро, госпожице Кавана отвърна възпитано той.
- Кейт, Крисчън, Кейт! намеси се Елиът.
- Добро утро, Кейт кимна учтиво Крисчън и погледна Елиът, който бе скочил да ме прегърне.
- Здравей, Ана. Усмихна ми се, очите му блестяха весело. Харесах го. Беше съвсем различен от Крисчън, но пък нали бяха осиновени и не бяха кръвни братя.
- Здравей, Елиът. Усмихнах се и без да искам, захапах устната си.
- Елиът, не е зле да тръгваме каза Крисчън.
- Ей сега. Елиът се обърна към Кейт, прегърна я и я целуна сладко и дълго.
Мамицата им и на двамата! Погледнах сконфузено в краката си. После погледнах Крисчън. Гледаше ме напрегнато. Присвих очи.
„Защо не можеш да ме целунеш ТАКА?"
Елиът продължаваше да целува Кейт, после я наведе назад артистично косата й докосваше пода и я целуна пак.
- После, бебо! усмихна се той.
Кейт се бе разтопила. Никога не я бях виждала такава. Миловидна, отстъпчива? Кейт и отстъпчивост! Тоя Елиът трябва да е много добър в кревата. Крисчън ме погледна с напълно неразгадаемо изражение, макар че цялата работа май му се струваше забавна. После хвана нежно едно немирно кичурче, изпаднало от опашката ми, и го прибра внимателно зад ухото ми. Всеки контакт с него ме караше да дишам като астматичка. Наведох глава към най-интересната гледка на света пръстите ми. Погледът му омекна и усетих палеца му по долната си устна. Кръвта изсъхна във вените ми от пламналия в тялото ми пожар. Но след секунди допирът бе изчезнал.
- После, бебчо! каза той и аз се разсмях. Така не му отиваше! И макар че знаех защо го казва, нежността в думите му раздра слабините ми.
- Ще те взема в осем каза той и тръгна към вратата. Елиът тръгна след него, обърна се и прати на Кейт въздушна целувка. Усетих неприятна агонизираща болка. От завист.
- Е, какво? Спа ли с него? попита Кейт, щом излязоха. Гласът й трепереше от любопитство.