- Не! отвърнах раздразнено и с надеждата това да спре въпросите й. Но ти, както личи по всичко, не си прекарала нощта в дискусии. Не можех да прикрия завистта си. Кейт винаги успяваше да ги омагьоса. Неустоима, красива, секси, забавна, пряма... всичко, което аз не бях. Но усмивката й бе заразителна.
- И ще го видя пак тази вечер. Пляскаше с ръце и подскачаше като дете. Не можеше да прикрие щастието си, а аз не можех да не се зарадвам за нея. Една щастлива Кейт... хм... това вече беше доста интересно.
- Крисчън ще ме води в Сиатъл тази вечер.
- В Сиатъл? -Да.
- Може би тази нощ ще спиш с него.
- О, силно се надявам.
- Значи го харесваш? Достатъчно, за да...?
-Да.
Тя ме погледна много учудено.
- Не е за вярване! Ана Стийл най-накрая си хареса мъж. И то не кой да е, а Крисчън Грей красив, секси и милиардер.
- О, да, заради парите му е, нали знаеш! отвърнах и и двете избухнахме в луд смях.
- Това нова блуза ли е? попита тя и вече нямах избор, трябваше да й разкажа всички подробности от моята нощ.
- Целуна ли те вече? попита тя, докато правеше кафе.
Изчервих се.
- Веднъж.
- Веднъж? Тя зяпна.
Кимнах доста засрамено.
- Той е... доста резервиран.
Тя смръщи вежди.
- Много странно.
Беше... повече от странно.
- Така, нека да те направим максимално съблазнителна за тази вечер каза тя решително. Прозвуча като заплаха, като нещо, което ще отнеме часове и ще боли.
- След час съм на работа.
- Час ще ми стигне. Давай!
Улови ме за ръката и ме завлече в спалнята.
Денят буквално се точеше. Времето не минаваше, макар че имахме много работа. Летният сезон бе започнал и се налагаше да оставам по два часа, за да презареждам щандовете, след като затворим. Работата не изискваше никаква мисловна дейност, така че имах твърде много време да мисля.
Под ентусиазираните инструкции на неуморната Кейт мишниците и краката ми бяха обръснати така, че нямаше и косъм, веждите оскубани, цялата бях напудрена, намазана и лъщях като станиол. Кошмарно преживяване. Но тя ме увери, че мъжете очакват точно това от една жена. Какво ли друго да очакват?
Трябваше да убеждавам Кейт, че Крисчън е мой избор, но тя някак не му вярваше. Може би защото беше прекалено хладен и формален. Казваше, че можела да се закълне, че в него има нещо нередно. Обещах да й пусна съобщение, когато пристигнем в Сиатъл.
На всичкото отгоре проблемът с Хосе се задълбочаваше. Имах три съобщения и едно пропуснато повикване, а и беше звънял два пъти у дома да ме търси. Кейт каза, че му била отговорила уклончиво, но понеже я познавах, нямаше как да е било уклончиво. Вероятно ме бе прикрила така, че той да се усети, че ме прикрива. Бях решила да не му се обаждам засега. Все още му бях много ядосана.
Крисчън бе споменал някакви документи и се чудех дали не се бе пошегувал. Трябваше ли наистина да подписвам нещо? Ужасно е да гадаеш. И като добавим мъчителното очакване, едва сдържах вълнението и възбудата си. Нервите ми бяха на ръба. Тази нощ! След толкова години вече бях готова. Моето друго аз ме гледаше и потропваше нетърпеливо с крак. Та тя бе готова от години и бе готова на всичко заради Крисчън Грей, но все още не разбирах какво различно вижда той в мен... неугледната, обикновена като мишка Ана Стийл. Просто не се връзваше.
Той, разбира се, дойде точно навреме. Слезе от задната седалка на аудито, отвори ми вратата и ми се усмихна топло.
- Добър вечер, госпожице Стийл.
- Добър вечер, господин Грей отвърнах вежливо и се качих. Зад волана беше Тейлър.
- Здравей, Тейлър! поздравих го аз.
- Добър вечер, госпожице Стийл отвърна той с професионална учтивост. Крисчън седна до мен, хвана ръката ми, стисна я леко. Малкият му жест отекна като ехо през тялото ми.
- Как беше на работа? попита той.
- Много дълъг ден отговорих. Гласът ми беше пресипнал, тих и много възбуден.
- И за мен бе дълъг.
- Какво прави? успях да попитам.
- Ходих на лов с Елиът. Палецът му галеше показалеца ми. Дишането ми се учести и сърцето ми започна да пропуска по някой и друг удар.
„Как го прави това с мен? Докосва само една много малка част от тялото ми, а хормоните ми се носят на километри из околността".
Стигнахме доста бързо. Чудех се къде е баснословният хеликоптер. Бяхме в града, обаче имаше сгради наоколо, а дори аз знаех, че на хеликоптера му трябва място, за да излети. Тейлър паркира, слезе, отвори ми вратата, Крисчън ме заобиколи и ми подаде ръка.
- Готова ли си?
Кимнах. „Готова съм, за всичко съм готова". Но не посмях да кажа последното. Не можех да говоря от нерви и възбудено очакване.