- Довиждане, Тейлър каза той и тръгнахме към сградата, направо към асансьорите. Асансьор! Споменът за сутринта ме връхлетя като ураган за кой ли път. Цял ден бях прекарала в блянове, унесена във всеки детайл на тази целувка. На два пъти господин Клейтьн ми викна. По никакъв начин не можеше да се каже, че бях просто разсеяна. По-скоро бях отнесена от торнадо. Крисчън ме погледна. Ха! И той мислеше за същото.
- Само три етажа са каза ми. В очите му играеше лукаво пламъче.
Опитвах се да запазя неутрално изражение, докато влизахме. Вратите се затвориха и електрическото напрежение между нас започна да пука, почти можех да го чуя, а токът течеше през тялото ми. Стиснах здраво очи, за да преодолея сладката болка и да се опитам да не обръщам внимание. Той стискаше здраво ръката ми. След пет секунди вратата се отвори на покрива на сградата. И той беше там бял, със син надпис GREY ENTERPRISES HOLDINGS, INC. Това определено беше използване на фирмената собственост не по предназначение. Грей ме поведе към малък офис, където зад малко бюро седеше възрастен мъж.
- Ето плана ви, господин Грей. Направени са всички външни проверки. Готов е и ви чака, сър. Може да тръгвате.
- Благодаря, Джо. Крисчън му се усмихна топло.
Най-после един човек, заслужил мило отношение. Може пък да не беше негов служител. Погледнах възрастния мъж със страхопочитание.
- Да вървим каза Крисчън и тръгнахме към хеликоптера.
Отблизо изглеждаше огромен. Очаквах да е двуместен, но имаше поне седем седалки. Крисчън отвори вратата и ме упъти към мястото най-отпред.
- Седни и не пипай нищо! каза и се качи след мен.
Затвори вратата с трясък. Добре че площадката бе осветена, иначе нямаше да мога да виждам нищо в кабината. Седнах, а той се обърна към мен и ме закопча.
Затегна двата колана така, че едва дишах. Той беше тъй близо, изцяло съсредоточен върху това, което правеше. Помислих, че ако наведа глава напред, носът ми ще докосне косата му. Миришеше на чисто, на свежо, миришеше божествено. Той ме погледна и се усмихна. Все едно се смееше на някаква своя си шега. Беше така мъчително близо до мен. После дръпна рязко единия от коланите да го провери. Окончателно спрях да дишам.
- Вече си вързана, няма къде да бягаш прошепна ми. Дишай, Анастейжа.
Протегна дългите си пръсти и ги прокара по бузата ми, стисна брадичката ми между палеца и показалеца си, наведе се, целуна ме бързо и невинно и се отдръпна, като ме остави да се гърча в агонията на желанието. Неочакваната му целувка предизвика силни спазми в слабините ми.
- Тези колани ми харесват прошепна той.
Какво?
Крисчън се намести в седалката си и започна дългата процедура по вътрешната проверка. Проверяваше датчици, стрелки, бутони, копчета, светлини. Най-накрая цялото табло грейна.
- Сложи си слушалките! каза той. Сложих ги и перките се завъртяха. Шумът бе оглушителен. Той сложи своите и продължи да пуска разни светлини и да натиска копчета.
- Трябва да проверя всичко преди да излетим чух гласа му в слушалките. Погледнах го и му се усмихнах.
- Знаеш ли какво правиш? попитах шеговито.
- От четири години съм квалифициран пилот, Анастейжа. С мен си в пълна безопасност... И се усмихна... като вълк. Поне докато летим... добави и ми намигна.
Крисчън и намигване?
- Готова ли си? Кимнах.
- Контролна кула Международно летище Портланд, тук е Танго Голф-Голф-Еко Хотел. Готови сме за излитане. Чакам потвърждение. Край.
- Чарли Танго, тук Контролна кула Международно летище Портланд. Имате разрешение за излитане. Координати едно-четири хиляди, посока едно-нула-едно. Край.
- Разбрано. Чарли Танго излита.
- Готови сме добави той и ме погледна. Хеликоптерът бавно и гладко се издигна и набра височина.
Портланд изчезна под нас, макар че тялото ми остана някъде в Орегон. Ярките светлинки долу ставаха все по-малки и се свиваха в блещукащи точици. Усещането беше все едно си в малка стъклена купа и гледаш простора навън. Когато се издигнахме по-високо, вече не се виждаше нищо. Беше много тъмно, черно, нямаше дори луна да хвърли малко светлина. Не знаех как изобщо вижда къде летим.
- Зловещо, нали? чух гласа му в ушите си.
- Сигурен ли си, че летим в правилната посока?
- Погледни тук. Посочи една от стрелките. Беше електронен компас. Това е ЕС 135 Юрокоптер. Един от най-безопасните хеликоптери. Пригоден е за нощно летене. Погледна ме и се усмихна.
- На покрива на сградата, в която живея, има площадка за кацане. Отиваме точно там.
„Че как няма да има площадка за кацане! Какво правя изобщо тук при този човек? Та аз съм съвсем обикновена!"