Усещах цялата му тежест върху себе си, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните си ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж. Бях негова. Тази магия, която ми показа, беше извън всичко, което някога си бях представяла. И той искаше да ме заведе нататък, много по-нататък, към място, което моята невинност не ми позволяваше да проумея. „Господи, какво да правя?"
Той се облегна на лакът и ме погледа с питащи очи.
- Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват.
Думите му отекнаха в съзнанието ми. Той потърка нос в моя. Все още не можех да разбера отзивчивостта на тялото си към всяко едно негово действие. Гледах го с празен поглед, чаках с надежда поне една разумна мисъл да се върне в главата ми.
И тогава чухме гласове във всекидневната пред спалнята. Мина време, докато асимилирам какво става.
- Но ако е в леглото, значи е болен. Никога не е в леглото по това време.
- Моля ви, госпожо Грей.
- Тейлър, не можете да ми забраните да видя сина си.
- Госпожо Грей, той не е сам.
- Какво значи това „не е сам"?
- Значи, че при него има някой.
- Така ли?
Чух недоверието и почудата в гласа й.
Крисчън мигаше изненадано. Изведнъж ме погледна с широко отворени очи и с престорен ужас. Беше наистина смешно.
- Мамка му! Това е майка ми!
10.
Той се отдръпна от мен, седна на леглото и изхвърли използвания презерватив в кошчето за боклук.
- Хайде, трябва да се облечем. Ако искаш да видиш майка ми, разбира се. Усмихна се, скочи от леглото и нахлузи джинсите си на голо. Аз седнах с мъка, все още вързана.
- Крисчън, не мога да мръдна.
Той се усмихна още по-широко, наведе се и развърза ръцете ми. Около китките ми бяха останали следи от втъканите във вратовръзката фигурки. Ръцете ми изглеждаха... секси. Беше му забавно, а очите му играеха весело. Целуна ме бързо по челото и се засмя.
- Ето още нещо ново каза той, но нямах представа за какво говори.
- Нямам никакви чисти дрехи тук.
Обзе ме бясна паника и на фона на това, което бях преживяла преди минути, всяка нова емоция ми идваше отгоре. Мамицата му! Нямах никакви чисти дрехи, а тя бе нахлула в най-неочаквания и доста деликатен момент.
- Дали не е по-добре да остана тук все пак?
- О, не, не е каза Крисчън малко заплашително. Можеш да сложиш някоя моя дреха. Той нахлузи бяла тениска, прокара пръсти през „прясно изчуканата" си коса и независимо от тревогата ми загубих посоката на мислите си. Беше толкова красив.
- Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Ще ида да я успокоя. Устата му пак се сви в твърда права черта. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите в дрешника. Избери си! Изгледа ме изпитателно и излезе от стаята.
По дяволите! Майка му! Не си бях поръчвала такъв сюрприз. Може би ако се запознаех с нея, щях да получа парче от пъзела „Крисчън". Може би щеше да ми помогне да разбера защо е такъв... Да, исках да видя тази жена. Хукнах из стаята. Намерих ризата си. Слава богу, не беше много измачкана. Намерих сутиена под леглото и си го сложих. Облякох и ризата. Но това, което наистина мразя, е да слагам бикини втори път. Напъхах глава при бельото на Крисчън. Намерих тесни слипове „Калвин Клайн", нахлузих ги, отгоре джинсите, и накрая маратонките.
Грабнах сакото и хукнах към банята. Погледнах прекалено блестящите си очи, пламналото ми от секса лице. Плитките ми в стил „силно дърпани по време на свирка" не вървяха за случая. Разрових се из всичките му неща и намерих гребен. С мъка сресах косата си отгоре-отгоре и я прибрах на опашка. Огледах се пак и установих, че дрехите ми са в окаяно състояние. Замислих се дали да не приема предложението на Крисчън да сложа някоя от неговите ризи или тениски, но подсъзнанието ми нещо се нацупи. Намъкнах се в сакото, доволна, че маншетите на ризата покриват следите от вратовръзката по китките ми. Е, няма начин, колкото толкова. Тръгнах към всекидневната.
- Ето я каза Крисчън и стана от канапето, където се бе разположил.
Погледна ме топло, окуражително и с одобрение. Жената с пясъчноруса коса до него също се обърна, усмихна се много широко и стана. Усмивка двайсет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокля, обувки в същия цвят, изчеткана, лъсната, елегантна и много красива. Почувствах се неловко. Раздърпана и... никаква.