- Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.
Доктор Тревелиан-Грей подаде ръка. Г Тревелиан. Това беше инициалът, който не бях разбрала.
- Нямате представа какво удоволствие е за мен каза тя и ако не се лъжа, в гласа й усетих облекчение, а очите й ме гледаха топло. Хванах ръката й и на свой ред се усмихнах широко и топло.
- Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей.
- Казвай ми Грейс усмихна се тя, а Крисчън се намуси. Обикновено ми казват Тревелиан. Грей е свекърва ми. Тя ми намигна. Е, как се запознахте? Погледна с любопитство Крисчън.
- Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.
Оле! Бях забравила за това!
- Значи завършваш сега? попита ме тя.
-Да.
Мобилният се раззвъня. Предположих, че е Кейт.
- Извинете ме за секунда казах и отидох в кухнята. Без да погледна номера, натиснах зеленото копче и се облегнах на бара.
- Кейт?
- Диос мио, Ана! „По дяволите! Хосе!" Звучеше отчаян. Къде си? От два дена се опитвам да те открия. Искам да те видя и да се извиня за петък вечерта. Защо не ми се обади?
- Слушай, Хосе, не му е сега времето! Погледнах към Крисчън, който ме гледаше изпитателно и напрегнато, докато говореше нещо с майка си. Обърнах му гръб.
- Къде си? Кейт нищо не ми казва! мрънкаше Хосе.
- В Сиатъл.
- Какво правиш в Сиатъл? С оня ли си?
- Хосе, ще ти се обадя по-късно. Не мога да говоря сега! И затворих.
Върнах се при Крисчън и майка му, която не спираше да приказва.
- ... и Елиът се обади да ми каже, че си тук. Не те бях виждала от две седмици, момчето ми.
- Аха, Елиът ти е казал. Така ли стана сега? каза Крисчън, но не отделяше очи от мен. Не можах да разчета мислите му.
- Мислех да отидем да обядваме заедно днес, но виждам, че имаш други планове, и не искам да провалям деня ви. Взе дългото си кремаво палто и се обърна към него. Той я целуна бързо и мило. Забелязах, че тя не го целуна.
- Трябва да закарам Анастейжа до Портланд.
- Разбира се. За мен беше голямо удоволствие. Надявам се да се видим скоро. И пак протегна ръка с ослепителната си усмивка и блестящите си топли очи.
Тейлър се появи от... кой знае къде.
- Госпожо Грей?
- Благодаря, Тейлър. Той я съпроводи през двойните врати до фоайето. Тейлър е бил тук през цялото време? Откога? Какво ли бе видял? Крисчън ме гледаше настойчиво.
- Значи фотографът се обади.
Еба си!
-Да.
- Какво искаше?
- Само да се извини... знаеш... за петък вечерта.
Крисчън присви очи и каза:
- Ясно.
Тейлър се появи отново.
- Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.
Крисчън му кимна любезно и попита:
- Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?
-Да, сър.
Тейлър кимна към мен, преди да излезе.
- Извинете ме, госпожице Стийл.
Аз му се усмихнах и той изчезна.
- Той тук ли живее? попитах.
- Да каза троснато Крисчън.
Какъв му беше проблемът? Бързо отиде до кухнята, взе лаптопа и започна да рови из електронната си поща. В един момент сви устни и набра телефонен номер.
- Рос, какъв е проблемът? попита рязко. Слушаше, без да откъсва очи от мен, а аз стоях в средата на грамадната стая и се чудех къде да се дяна. Връхлетя ме чувството, че не съм на мястото си.
- Не, нямам намерение да излагам никой от екипажите на риск. Не, анулираме.
Затвори. Топлината в очите му бе изчезнала. Погледна бегло към мен, тръгна към кабинета си, но след минутка се върна.
- Това е договорът. Прочети го и ще го обсъдим другата сряда. Позволявам си да те посъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво става дума. После внезапно спря и след кратко замисляне добави: Това в случай, че се съгласиш, а аз наистина се надявам да го направиш. Гласът му бе по-мек, дори се усещаше тревога.
- Проучване?
- Нямаш представа какво можеш да научиш от интернет.
Интернет? Та аз нямах нито лаптоп, нито достъп до интернет.
Само лаптопът на Кейт и можех да ползвам този в „Клейтьн". Но със сигурност не и за този вид „проучване".
- Какво има? попита той и наведе глава настрани.
- Нямам компютър. Обикновено ползвам този в университета. Ще видя дали мога да взема лаптопа на Кейт.
Той ми подаде плик.
- Сигурен съм, че няма да ми откажеш да ти дам... назаем един. Вземи си нещата. Ще те закарам до Портланд и ще обядваме по пътя. Ще ида да се облека.
- Ще се обадя по телефона казах. Имах огромната нужда да чуя гласа на Кейт. Той смръщи лице.