Моторът изръмжа. Той сложи чантата си зад седалките, натисна някакво копче и гюрукът бавно се сви назад. Натисна друго копче и ме заля Брус Спрингстийн.
- Предполагам, обичаш Брус. Усмихна се. Бавно излязохме от паркинга към рампата и изчакахме вратата на гаража да се вдигне.
Беше прекрасен майски ден. Бръкнах в жабката и извадих бейзболните шапки. Дали обича бейзбол? Подадох му едната и нахлузих другата ниско над очите си.
Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен.
Нямаше много движение и успяхме да стигнем бързо до магистрала 5. Вятърът свистеше над главите ни. Брус пееше за копнежи и огньове. Колко уместно! Изчервих се само от думите на песента. Крисчън ме погледна. Беше си сложил слънчеви очила. Не можех да видя какво става зад тях. Ръката му се плъзна от лоста към коляното ми и леко го стисна. Дъхът ми спря.
- Гладна ли си?
Бях, но не за храна.
- Май не.
Той сви устни недоволно.
- Трябва да се храниш, Анастейжа. Знам едно много хубаво място близо до Олимпия. Ще спрем там.
Стисна коляното ми пак, хвана волана и натисна газта. Скоростта ме залепи на седалката. Майчице! Тая кола можеше да лети.
Ресторантът беше малък и уютен. Дървена къщичка сред гората. Беше съвсем обикновен обикновени столове и маси, карирани покривки, малки вазички с бели цветя в тях. На вратата пишеше с грамадни букви CUISINE SAUVAGE. Вероятно кухнята наистина беше превъзходна.
- Не съм идвал отдавна тук. Няма голям избор готвят това, което наберат или уловят пошегува се Крисчън. Засмях се. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ни за напитките. Изчерви се, щом го видя. Опитваше се да не го гледа в очите, като криеше погледа си зад дългия си рус бретон. Харесваше го! Не бях само аз.
- Две чаши пино гриджо каза авторитетно Крисчън. Издразних се.
- Какво има? рязко попита той.
- Исках диетична кола.
Той присви сивите си очи и поклати глава.
- Пиното е хубаво вино. Ще върви с яденето, независимо какво ще ни дадат.
- Да ни дадат ли?
- Да. Усмихна се с ослепителната си усмивка. Стомахът ми се качи над далака. Не можех да му устоя. Можех само да бъда отражение на неговата умопомрачително красива физиономия.
- Майка ми те хареса.
- Мислиш ли? Изчервих се от удоволствие.
- О, да! Винаги е мислила, че съм гей.
Сетих се за онзи мой въпрос от интервюто. Знаех си, че никога няма да го забравя.
- Защо е мислила, че си гей? прошепнах сконфузено.
- Защото никога не ме беше виждала с момиче.
- О! Нито една от петнайсетте?
Усмихна се.
- Имаш добра памет. Не, с никоя от тях. Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти каза тихо той.
- Така ли?
- Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен? Очите му горещо се впиха в моите и аз пак забравих да дишам.
Сервитьорката дойде с виното и бързо отпих огромна глътка. Дали само констатираше фактите, или се леко се отваряше пред мен?
- И за мен този уикенд беше много хубав казах.
Той присви очи.
- Спри да ядеш тази устна изръмжа и добави, вече по-меко: И за мен.
- Какво е ванила секс? попитах само и само да се разсея от съблазнителния му поглед. Той се засмя.
- Просто обикновен секс, Анастейжа. Без играчки. Разбираш какво искам да кажа. Е, да, не разбираш съвсем, но... да, това означава.
- Така ли? Колко глупаво си бях помислила, че сексът, който бяхме правили, е бил за него нещо като шоколадов сладкиш с ванилия и орехи и карамел с черешка на върха. „Ало, ти какво си мислиш, че знаеш?"
Сервитьорката ни донесе супа. И двамата я изгледахме подозрително.
- Супа от коприва каза тя, преди да се обърне и да се скрие в кухнята. Останах с впечатлението, че не й хареса отношението на Крисчън. Той я бе игнорирал напълно. Насилих се да опитам супата. Беше много вкусна. Спогледахме се с облекчение. Засмях се, а той ме погледна и наклони глава на една страна.
- Много хубаво се смееш.
- Защо никога не си правил ванила секс? Винаги ли си нравил... каквото си правил?
Той кимна бавно.
- Нещо такова каза предпазливо. За миг се замисли, помръкна, изглеждаше сякаш води някаква вътрешна битка. След това ме погледна решително и продължи: Една от приятелките на майка ми ме вкара в леглото си, когато бях на петнайсет.